Амазония често е наричана "белият дроб" на планетата заради факта, че е най-голямата тропическа гора на света. С огромната си площ от над 5,5 млн. кв. км. тя сякаш дава значителна част от кислорода на Земята.
Това не е точно така - приносът на огромната екосистема в басейна на Амазонка към кислорода на планетата граничи с нула, тъй като дърветата, животните и микроорганизмите в гората консумират почти толкова кислород, колкото гората произвежда като фотосинтеза.
Но Амазония е от изключителна важност за климата и живота на Земята, и то далеч не само заради огромните количества въглероден двуокис, които съхранява в растителността и почвите си. Тази безкрайна територия от дъждовна гора влияе на валежите не само в Южна Америка, но и на климатичните модели в глобален мащаб.
Затова обезлесяването на Амазония се смята за една от повратните точки на климата.
Тоест - ако гората стигне определено ниво на обезлесяване, това може да форсира климатичните промени. Освен това от един момент нататък има риск да започнат самоподдържащи се процеси на изсъхване, деградация и загуба на гора до степен големи части от Амазония постепенно да се превърнат в савана.
По приблизителни оценки за момента Амазония е загубила 17-18% от горите си. Според различните научни оценки повратната точка може да настъпи при около 20- 25% обезлесяване, особено в комбинация с продължаващото затопляне на климата.
При достигането па подобен критичен праг има риск Амазония са загуби още по-голяма част от способността си да поглъща въглероден диоксид и да започне да освобождава огромни количества натрупан в биомасата и почвата CO2. При тежките сценарии за мащабна загуба на гора става дума за милиарди тонове въглероден диоксид, които да ускорят глобалното затопляне.
Нещо повече - нови изследвания сочат, че заради пожарите и обезлесяването в периода 2010-2024 г. регионът като цяло отделя повече въглерод, отколкото да поглъща.
Затова и организациите за опазване на околната среда посрещнаха с оптимизъм избирането на Лиуз Инасиу Лула да Силва за втори пореден и общо четвърти мандат като президент на Бразилия - страната, в която се намира близо 60 на сто от територията на Амазонската дъждовна гора.
В рамките на досегашния мандат на Лула да Силва темпът на обезлесяването на бразилската част на Амазония е намалял с 71% спрямо нивото от 2022 г. Тогава - в рамките на мандата на десния президент на Бразилия Жаир Болсонаро от 2019 до 2022 г., ръстът на обезлесяването е с 60 на сто, и са изчезнали над 45 000 кв. км. гори.
Основната част от тях са разчистени с опожаряване, за да се осигурят нови земи за пасища за скотовъдната индустрия - най-вече на говеда, известна част става соеви плантации за фураж. В по-малка степен гората изчезва, за да се строят пътища и водни централни, дял има и незаконният добив на злато и на ценна дървесина.
Реториката на десния Болсонаро определяше Амазония като директен икономически ресурс, а не като ценна и за страната, и за света екосистема в дългосрочен план. Той открито насърчаваше експлоатацията на гората.
След като Лула да Силва се върна на власт през 2023 г. за третия си мандат, той започна да изпълнява собствената си платформа, която е точно обратното - опазване на Амазония.
Ангажиментът му е пълно спиране на незаконното изсичане на горите до 2030 г., и към 2026 г. намалението е със 71 на сто спрямо нивата от времето на Болсонаро. Това е и най-ниското ниво на обезлесяване на Амазония, откакто процесът се наблюдава със сателитни снимки от 1988 г.
Очакванията бяха, че Лула да Силва ще загуби балотажа в неделя срещу сина на Жаир Болсонаро - Флавио, което евентуално да превърне дъждовната гора отново в мишена, но те не се оправдаха. Левият Лула да Силва спечели с малко под 52 на сто от гласовете. Болсонаро не признава резултата и ще го обжалва в съда.
Въпреки това от "Грийпийс"-Бразилия обявиха, че резултатът от изборите е "победа за демокрацията и запазва ангажимента за опазване на Амазония и борбата с климатичните промени".
"Ура за Амазония, Серадо, Пантанал и природата на Бразилия", обяви основателят на организацията за защита на природата Mighty Earth Глен Хоровиц. Освен голяма част на Амазония, страната е дом и на други важни екосистеми. Серадо е савана с изключително богато биоразнообразие, а Пантанал е огромна влажна зона.
Част от платформата на Лула да Силва преди изборите беше да продължи и надгради плана за превенция и контрол на обезлесяването на Амазония, с който бяха постигнати добрите резултати досега.
Част от него е засилено сателитно наблюдение на незаконното разчистване на гората, плюс налагане на строги санкции за това. Съществен момент е и осигуряването на алтернативи и поощряването на устойчиви инициативи, които да правят съхранението на гората по-финансово примамливо, отколкото изсичането ѝ, включително със средства от международни донори и инвеститори.
Ако обезлесяването на Амазония премине повратната точка и на мястото на дъждовната гора остане савана, резултатът няма да е само изпускане на милиарди тонове складиран въглероден двуокис в атмосферата на Земята.
Амазония е известна с атмосферните си реки - огромни количества влага от Атлантическия океан, които гората "върти" по пътя им на запад- дъждът пада, влагата се изпарява от дърветата и отново пада над гората, движейки се към Андите.
Когато се ударят в планинската верига, която не могат да преминат, влажните въздушни маси се отклоняват на юг и югоизток и напояват огромни територии в Южна Америка, които произвеждат соя, царевица и говеждо месо за цял свят.
Този влажен поток е толкова мащабен, че промяната му при сериозно обезлесяване би могла да повлияе на атмосферната циркулация в глобален план и на разпределението на валежите далеч извън Южна Америка.
Което прави опазването на огромната дъждовна гора проблем далеч извън границите на Бразилия.
