Мине се - не мине, българската прокуратура произвежда новина. Вместо обаче да обясни защо мачът с "абсолютния престъпник" Николай Цонев завърши 0:4 в полза на подсъдимия (т.е. четири окончателни оправдателни присъди), го отнесе "свидетелят" по прословутото дело - шефът на Столичното следствие Петьо Петров.
Петров подаде оставка, но със застраховка-омерта - поиска пълна проверка на всички замесени със скандалния процес - бивши и настоящи топ-полицаи, магистрати и ръководни кадри.
Щеше ни се да кажем, че една легенда си отива. Че това е краят на една епоха. Че светът не е същият след оставката на столичния следовател N1 Петьо Еврото.
Само че няма да го кажем.
На бас за 1 евро, че резултати от проверката на Петьо Петров няма да има. Няма да има обвинителен акт, даже напротив. Нищо чудно да се повдигне теоретичен спор за и против провокацията към подкуп (като се има предвид милиционерската закалка на българското правосъдие). И дотам.
Че нали по същото дело Роман Василев беше "подвел" тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров да разреши прилагането на СРС. Нали проверяващият проверяващите - шефът на Етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров - е бивш колега на следователя Петров.
За толкова години съдебната власт така и не прогледна, за да види, че някак не е редно да кичи със статут на несменяемост човека с прякор на валута, парична единица. Изобщо - човек с прякор.
Ако съдебната власт имаше имунна система за недопускане на хора като Еврото на високи ръководни позиции, досега да го е изключила от редиците си. Не да го атестира с оценка "много добра".
Ако някой искаше да направи проверка на дейността на Петьо Петров, трябваше да започне от 1999 г., когато започват невероятните му приключения с изчезнали дела на "братовчеди", които впоследствие преминаха в серия сигнали за злоупотреба със служебно положение и накрая кулминираха в скандала със загубените тефтерчета с мокри поръчки на Филип Златанов.
Но най-важното - ако Петьо Петров осъзнаваше смисъла на днешното съдебно решение, което го посочва за извършител на съставомерно деяние, не просто щеше да подаде оставка от началническия си пост, а да напусне съдебната власт.
А той не иска подобно нещо - човекът си остава магистрат и като такъв ще продължава да се бори за едното си име красно.
Цяло стадо магистрати на къса каишка сега гледат и се учат - който се сниши без бой, остава в играта.
Пък и някой да се оплаква? Играта на нерви между политици и прокуратура си е услуга с принадена стойност - предсрочното пенсиониране от активния политически живот поне идва с чисто свидетелство за съдимост и скъпоценна индулгенция за всяко съмнение за потенциално престъпление по служба.
Така навремето Стефан Софиянски се самообяви за "първия доказано некорумпиран политик" в България. Миналата седмица пък Цветан Цветанов стана първият в историята шеф на МВР, осъден (неокончателно) за отказ от прилагане на СРС и окончателно оправдан по обвиненията в полицейщина. Днес пък Николай Цонев стана първият "доказано неподкупен" военен министър.
Доколко липсата на присъда е доказателство за липса на престъпление, е друг въпрос. Но както се казва - прокуратурата пере най-добре.
Не съм съгласен, че не трябва да има хора с прякори. Примерно Мишо Инквизитора или Боре Бръснача. Иначе приемам баса, ако загубя ще черпя едно кафе
Грешна е насоката да се преследва корупцията а не предпоставките които я пораждат.Вярно че съм прост и не мога да дам съвет как да стане това но това обезсмисля ли идеята да се търси решение?Може би има заинтересовани от не решението на този проблем?Ами ето приоритет на политическата класа.Незаинтересованост означава конфликт на интереси.Много сложно ли се изразих?С уважение.