Затваряй си плювалника... в Интернет

Искра Фидосова запали фитила на Интернет... но не се гаси туй, що не гасне! Снимка: БГНЕС
Искра Фидосова запали фитила на Интернет... но не се гаси туй, що не гасне!
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Новината вече обиколи целия Интернет поне два пъти. Но да я припомним.

Управляващите обмислят как в бъдещия Избирателен кодекс, който в момента се подготвя от специална парламентарна комисия, да включат и публикациите в Интернет, свързани с предизборната кампания. Искра Фидосова, председател на временната комисия за изработване на изборния закон, вчера едва ли не се закле пред Mediapool, че целта е „правилата да станат еднакви за всички медии" и „няма други подтекстове".

Днес обаче „Монитор" съобщи, че по данни на същатa Искра Фидосова в новия избирателен кодекс Интернет страниците ще бъдат третирани като медия и ще се наказват блогъри, които публикуват клевети срещу участник във вота. Освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции, наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи като Facebook.

Вече веднъж писахме, че има хора, които никога няма да разберат какво е това Интернет. Днес към тях спойкойно можем да добавим и г-жа Фидосова.

Подигравките и възмущенията срещу поредния напън на властта да затвори кранчето на Интернета вече напълниха онлайн пространството. Интернет остана единствената неконтролирана от управляващите медия и е явно, че на тях им се иска ако може дори на всяка цена да сложат ръка и върху нея.  Е, да, ама няма как... Ако имаше, досега някой щеше да го е направил.

Забрана на анонимни предизборни публикации - това добре, даже браво, съгласни сме. Но да не правиш разлика между медия и блог, и особено между БНТ и чат във Facebook е не просто смешно, жалко и малоумно, а направо обидно.

Опитът пък да криминализираш изразяването на свободно слово в Интернет е връх на тъпотията. Като юрист - какъвто уж претендира да е - г-жа Фидосова би трябвало да е наясно, че се нахаква на двата най-големи проблема в модерното право накуп.

Първият е как безусловно да идентифицираме конкретен човек по IP, за да можем да го подведем под отговорност за каквато и да било незаконна дейност в Интернет. Световната звукозаписна индустрия е извадила милиарди долари, с които се опитва да реши този проблем - без никакъв успех до момента. Има няколко присъди, но нито една оконачтелна, защото всичките са обжалвани.

Вторият е „медии ли са блоговете?". Няма ясен отговор на този въпрос, има противоречива съдебна практика по света. Опитът автоматично да се институционализира един блог до статут на медия и да се държи правно отговорен (извън нормалните ограничения върху свобода на словото, за клевета и прочие, които и сега съществуват в закона) е сериозно изхвърляне.

Да се криминализират дори и социалните мрежи вече пък  е въпиющо техническо невежество. Даже не става дума за това как ще държиш Facebook отговорен за съдържание, генерирано от потребителите й и ще искаш разкриване на лични данни и прочие. Тук е под въпрос  дали изобщо български институции имат някаква юрисдикция върху Facebook? Теоретично биха могли да имат - според българските закони. Какво ли мисли по въпроса обаче самият Facebook...

Накрая, цялата идиотщина на идеята да се затъкне гласът на Интернет лъсва в целия си блясък, когато някой вземе и обясни на милите ни политици, че един сайт може да бъде хостнат на място, което е недостъпно за алчните им ръчички.

Точно тези дни дойде новината, че парламентът на Исландия е одобрил законопроект, който предвижда създаване в страната на „убежище" за сайтове, които публикуват секретна и компрометираща информация, получена от анонимни източници. Целта на проекта е да укрепи свободата на изразяване на мнения и информиране в Интернет, както и да бъде осигурена надеждна защита на източниците на информация.

Две страни, два парламента, а каква разлика в похода към Интернет. Да му се прииска на човек да емигрира в Исландия...

Накрая, за сведение на управляващите, още един Интернет казус, върху който могат да поупражняват будните си и иновативни умове, горящи от желание да регулират Мрежата:

Преди няколко години един български издател се сдоби с голямо количество еротично съдържание и с правото да го излъчва офлайн и онлайн. С офлайн той нямаше никакъв проблем. За онлайн обаче му казали: „Съжалявам, ние не ви забраняваме, но в закона пише, че не може да се излъчва подобно съдържание преди 11 часа вечерта". Въпросният издател тогава с право попитал: „И кога според вас е 11 часа в Интернет?" Оттогава още чака отговор на въпроса си...

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените