Казусът с паветата на „Дондуков" е толкова трогателен, че е трудно да се опише без емоции. Дебатът за „павето - паметник на културата" е една от онези теми на необяснимо „гражданско настръхване", което отказва да обработва логически аргументи и не търпи алтернативно мнение.
Всеки апостроф е достатъчен, за да предизвика дивашка война на световете и безусловно остракиране на онези, които си позволяват да се отклонят от „вярната" опорна точка.
А властта има онова свойство да си къса опашката при всеки зачатък на шумен скандал - нищо, че бездействието й вреди на същите онези граждани, чиито интереси уж трябва да защитава.
И все пак - да видим фактите. Проекти (няколко) за ремонт на около 500 метра булевард - между „Васил Левски" и началото на „жълтите павета" пред Министерски съвет - има вече от 4 (четири) години.
Отсечката е свръхнатоварена, десетки хиляди души всеки ден отиват и се връщат от работа, посещават институции, водят децата си на училище.
По „Дондуков" се прибира от работа целият „Люлин", Западен Парк, изобщо, целият софийски „Запад". Тези хора вече бяха порязани от „Ларгото" - разкопките под стъклени похлупаци изядоха половината платна, а сега кръстовището между Президентството и Министерски съвет спокойно и без конкуренция може да влезе в Гинес за най-тъпо измисленото кръстовище в света. Или просто за най-тъпото - защото мислене едва да е имало.
Сега, под страх да не засегне някого Столична община реши да нареди отново паветата по булеварда. Нито трафикът ще бъде облекчен, нито ще се отдели пространство за велоалея - важното е, че павето ще е „автентично".
Паветата са каменни кубчета, които се редят върху слой от кал и пясък. Когато е мокро (в София това са кажи-речи шест месеца в годината), калта поддава, и под тежестта на трафика се образуват коловози.
Допълнителната екстра е, че след всеки валеж по свещените паветата могат да се карат доста по-успешно кънки, отколкото коли. Когато е сухо (през останалите шест месеца), пясъкът и прахолякът се реят на облаци из околното пространство, за "радост" на жителите и гостите на столицата.
И в сухо, и в мокро време шумът от движещите се върху камъни автомобили е сравним с този в ковашки цех, ако си по средата между ония с чуковете.
И още нещо: „Дондуков" отдавна не е булевард. Това е ЖП линия с допълнителни платна за придвижване с автомобил, a всяко преминаване на "широкия" трамвай предизвиква земетресение с нисък магнитуд.
Всичко изброено дотук са прости и доказуеми факти, едва ли някой не ги знае.
И въпреки това - продължава да тече битка за запазване на „автентичния облик на София", която се е концентрирала точно върху тези свръхнатоварени 500 метра, и нещастните им ползватели.
В крайна сметка „културата" победи. Павета ще има за всички. Не сме се сетили да върнем и паважа по Цариградско шосе от 30-те години - не сме го възстановили в исторически вид.
А Столична община ще я „благославят" десетки хиляди души всяка сутрин и вечер, докато се пързалят в дъжда по автентичния булевард.
Ще я благославят и тези, които живеят на „Дондуков", и не могат да си отворят прозорците заради шума и прахоляка. И тези, които не успяват да си продадат апартаментите в "автентичния център", защото под прозорците им гърми и трещи. И тези, които дават жилищата си под наем като офиси, защото в "центъра" отдавна не може да се спи.
А темата за шума ще влезе много скоро през вратата на "Московска", също както се случи с мръсния въздух.
Абе, не знам, аз кола нямам и да карам не мога, Белка&Стрелка, обаче обмислям варианта да сдобия някакво евтино возило, защото ми писна като отида на някое събитие до по-късно вечерта, на връщане да давам десет пъти повече пари, отколкото на отиване, понеже след десет и половина градски транспорт в моя уж скъп софийски квартал няма.
Тая дупка дет си я шибнал, аФторе, е една и е първата на тоя булевард.За 40 и кусур години.А да ми покажеш асфалт в София на толкова.Паветата, правилно положени, и редовно мити с водоноски, са в пъти по-добре от асфалтовата настилка.Тоя булевард го помня с павета още от времето, когато ти си ходил прав под масата.От тогава до сега преасфалтираха половин София, и пак е дупка до дупка.Що се отнася до тъпотиите в организацията на движението, те нямат общо с издръжливостта на настилка от павета.Аз съм твърдо "за" павета, понеже така си го помня града в този участък, през последните 40 години.
Аз съм родом точно от този квартал около Дондуков и смятам, че паветата са част от стара София. Сега живея в най-западният край на София, но работя в източната част и смятам, че преминаването през центъра не е най-оптималният вариант за придвижване Изток - Запад. А относно "жълтите павета" - движението по тях трябва да бъде спряно. Има метро, което минава точно под тях. Придвижването е по-бързо, по-чисто и щади тази забележителност. Що се отнася до това, къде прахоляка е по-голям, препоръчвам на автора места като Орлов и Лъвов мост, Цариградско шосе, бул. Тодор Александров, бул. Сливница или бул. Владимир Вазов - асфалт, по 2-3 платана и много прах. За надлез Надежда няма нищо да казвам...
Проблемът е, че няма кой да ги нареди тези павета. Майсторите отдавна измряха, нови кадри няма обучени. А това си е майсторлък. Улицата, на която живея, е павирана. След всеки ремонт - по ВиК, тротоари, ремонти на парно и електро, тези павета се пренареждат. Пристигат 2-3 от малцинствата и започват да се правят на майстори.Резултатът е плачевен. Улицата ни сега прилича на трасе за изпитания на нови автомобили. Иначе, една добре павирана улица по същество е вечна. Няма асфалт, положен по обществена поръчка на общината, който след втората зимаа да не се е нагънал, изровил и да плаче за кърпеж. А паважът, ако е направен грамотно, е железен.
Паветата са настилка за придвижване на коне и каруци. Ако държим на автентичния облик, то решението е павета. Но ако по тази настилка се движат МПС, то паветата не са най-удачният вариант.