Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Да се правиш на мъж"

Лоши примери за мъжество си имаме достатъчно, трябват ни добри Снимка: iStock
Лоши примери за мъжество си имаме достатъчно, трябват ни добри

14-годишен тийнейджър в Кубрат млати момиче със специални потребности на пейка, докато друг хлапак стои отстрани и снима с телефона, нахъсвайки първия. Двама гимназисти в Разградско се бият с две сестри по някаква странна причина, пращайки едната от тях в болница, след шут в корема.

За капак на всичко някакви трима 20-годишни "герои" в София решават да съблекат 14-годишно момче, защото носело тениска и горнище на неправилния отбор в автобус, преминаващ през неправилния квартал.

За детското и младежко насилие се е изписало толкова много, че да стигне за томове с учебници по психология и педагогика. И все пак очевидно не достатъчно.

Защото продължаваме да гледаме сцени, които могат да се опишат с епитети като "грозни" и дори "чудовищни". Защото и в трите случая виждаме как едни момчета се опитват "да се правят на мъже".

Азимов може и да е казал, че насилието е последното убежище на некомпетентния, но очевидно у нас все още сред много хора битува другата "мъдрост" - "Бий, за да те уважават". Сякаш да удряш други, които не могат да се защитят срещу теб е символ на някаква свръх мъжественост, някакъв ултимативен признак на зрялост и повод за гордост.

Няма обаче причина да се изненадваме от това. У нас насилието продължава да се тачи като вечен прийом за решаване на проблеми - от оправяне на неработеща както трябва по-масивна техника до оправяне на бракове и деца.

Психолозите, коментиращи случая в Кубрат също заявиха, че подобни сцени на агресия очевидно са вече познати на този 14-годишен бабаит.

За него това не е първото провинение. И тази груба агресия срещу беззащитно момиче, което просто стои пред него, навело глава, трябва да е дошла отнякъде. И това някъде не може да се търси само в бушуващите хормони.

Същото може да се каже и за случая от град Лозница, Разградско. Две сестри - на 15 и на 17 години влизат в спор с две момчета на 14 години. Резултатът е, че по-малкото момиче губи съзнание след ритник в корема.

Може и да е малко прибързано, но има ясни сигнали за това, че тези момчета не са усвоили достатъчно добре онзи урок, че момичета и с цветя не се удрят. Ако въобще е бил преподаван вкъщи.

За да стигнем, разбира се, и до случая от петък, в който трима 20-годишни младежи с черни суичъри с качулки започват да се заяждат с 14-годишно момче.

Ситуацията се разиграва в автобус, минаващ покрай кв. "Подуене", момчето носи тениска и горнище на ЦСКА. По думите му още като са го видели, са му казали, да се съблича, защото ще го бият.

Прави са от полицията да твърдят, че причините за този инцидент тепърва ще се изясняват. Така е по протокол. Въпросът обаче е, че тук доста лесно можеш да събереш 2 и 2 и да получиш 4. Особено, когато резултатът е подплатен от години и години на подобни случаи, в които принадлежността към даден футболен отбор става причина за бой.

И не е тайна, че да съблечеш противника в тези среди се приема за голяма победа и символ на едва ли не геройство. Какво като противникът е един и още момче, а вие сте трима. Когато думи като "хулиган" и "мъжество" се съберат в едно изречение, резултатите са очаквани.

В едно време, когато разни хора говорят за "токсична мъжественост" и други подобни гръмки епитети, темата за това какво е мъжеството действително е важна.

Защото в моменти на криза, на остра липса на доверие в институции, на объркване и промяна, идеята за мъжеството е от особено важно значение, особено когато става въпрос за млади хора. При липсата на добър пример лошият винаги е готов да се появи и да запълни празната ниша. Като шофьор с реплика "Това е България"...

А в момента страдаме от дефицит именно на ярки добри примери. Затова отговорността пада върху всеки от нас с поведението си да показваме, че нещата не опират до сила и до налагане на волята върху по-слабите.

Че, колкото и изтъркано да звучи, с голямата сила идва и голямата отговорност. Че е по-добре да защитаваш и пазиш онези, които имат нужда, отколкото да паразитираш върху тях и да се гавриш с тях. Че да си джентълмен и кавалер не е просто проява на снобизъм или опит да сваляш мадами, а задължително изискване, за да бъдеш мъж не само по полов признак.

Че да бъдеш добър и отзивчив човек не значи да си будала и слабак, с който трябва да се злоупотребява.

Всички тези дребни на пръв поглед уроци обаче трябва да се предадат не с укор и назидание, а с грижа и любов, за да може след това момчето, което ги получава, да възприеме на свой ред това отношение.

Негативни примери за мъжество си имаме достатъчно. Време е малко по малко да започнем да трупаме и позитивни.

Най-коментирани

Най-четените