Той вярва в Бог, но има доверие и на баба Ванга. Носи червен конец на ръката си против уроки или за всеки случай, а ако му дойде беда до главата не се колебае и отива при някой известен ходжа. Вкъщи има икона - подарена от близки приятели, може и няколко, на Великден обикаля църквата, на големи празници пали свещи. Не е много наясно какво казва Българската православна църква, какво е нейното учение по основните въпроси на вярата или по актуални теми в обществото, но това не му пречи да е религиозен. Така изглежда средностатистическият българин, който вярва в Бог, или в някаква висша сила "там, горе", но рядко ходи на църква.
Показват го данните на две проучвания, според които доста повече от половината българи (77% или 62% - според изследователския център "Пю" и "Тренд") вярват в Бог.
Добрата новина е, че пред авторитета на московския патриарх предпочитаме българския.
Същевременно българите не са индоктринирани, тъй като техните представи за църквата в повечето случаи са доста мъгляви. Голяма част от тези 77% вярващи със сигурност не знаят, че Българската православна църква счита сексът преди брака, както и съжителството на семейни начала за грях, или че в против аборта и евтаназията.
Причините за неграмотността в религиозен план са много. Представителите на църквата рядко говорят, а когато го правят, тяхното слово не е особено разбираемо за масите.
У нас почти не се учи религия, предметът съществува като свободноизбираем и не е много посещаван, а името на църквата най-често се свързва със скандали за пари и имоти, или митрополити-членове на ДС.
Тази тенденция започна веднага след падането на комунизма. Вместо да заеме полагащото й се място в обществото, БПЦ бе така обезкървена от комунистическия режим, който дълбоко бе навлязъл в нейните редици, благодарение на ДС, че свещениците се превърнаха в синоним на пияници, които само искат пари за сватби и погребения.
В плана на невидимите режисьори на прехода бе да няма силна църква в новата история на България. Така вместо да се занимава с хората, църквата се занимаваше с разкола и най-вече със самата себе си.
Това положение не се промени през последните 28 години. Разбира се, винаги има и добри примери - хора, които наистина приемат служението като мисия и са се превърнали в символ на добродетели - като отец Иван от Нови хан, например. Но цялостната представа за Божиите служители не е положителна, а БПЦ не е авторитет в обществото.
Нейният глас обикновено се чува покрай гей-парада или в дебата редно ли е пред Александър Невски да има фойерверки и гвардейци за Великден.
Попитайте който и да е американец или поляк, или хърватин, какво казва Католическата или протестантската църква за аборта, за гей-браковете, за противозачатъчните. Там много от хората, особено по-младите, не са съгласни с църковната позиция. Дори да не ходят на църква, повечето не го правят, но знаят каква е църковната позиция.
В целия свят е налице тенденция на нарастваща нужда от духовност, която хората в повечето случаи откриват извън традиционните църковни структури. Така се обяснява и бумът на източните духовни практики. Затова твърдението, че българите са религиозни просто не отговаря на истината. Защото става въпрос не за вяра, а за традиции, част от които са паленето на свещи, иконите вкъщи, уважението към семейството и към празниците.
