Висшият съдебен съвет не се отчита на премиера и когато го прави, тайно - а от четвъртък насам съвсем явно, нарушава Конституцията. Правилото е известно като разделение на властите и не е някакъв български или европейски каприз.
Бащата на тази теорията е Шарл дьо Монтескьо и от 1748 г. Тя става практика във всички съвременни демократични конституции. Идеята е проста: властта се дели на три власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, които трябва да бъдат независими; и второ - за да няма възможност за злоупотреба, е необходимо да има баланс при тяхното взаимодействие.
На английски му викат "checks and balances" (взаимен контрол и баланс). И горе-долу с това се изчерпва понятието за свобода и демокрация, погледнато на ниво държавни институции.
Това е сложният начин да ви кажем защо не е OK някой да пише sms на премиера и да отчита какво точно решава кадровият орган на съдебната власт - Висшия съдебен съвет (ВСС),
И също толкова нелогично е премиерът да пише/препраща sms по време на заседание на ВСС на върховен съдия - какъвто е случаят с Бойко Борисов и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Ако се случва, значи нещо със свободата не е наред - не го казваме ние, а Шарл дьо Монтеско, който не трябва да се бърка с Шарл Перо.
Подтекстът на препратеното съобщение до председателя на ВКС Лозан Панов от Бойко Борисов е ясен: „Не си мислете, че не знам какво става, имам уши и очи навсякъде".
А фактът, че съобщението "знае" какво ще се гласува преди да е гласувано потвърждава опасението, че кадровиците на Темида са оформили едно паралелно управляващо мнозинство. Както и че личността на Бойко Борисов е по-голяма от институцията на министър-председателя.
След като Лозан Панов показа SMS-а от премиера, Борисов заигра кризисен PR и се самопокани на заседанието на съвета, но там направи втора грешка - покани Лозан Панов да си премерят силите на избори.
Съдиите не се занимават с политика и тук следва гаф номер 3 - "Вие трябва да направите реформата в съдебната система, не аз".
Реформите се правят от полици, затова докладите (на Европейската комисия) ги получава той.
Мисълта на Монтескьо е, че съсредоточването на твърде много власт предполага злоупотреби. Но по-често е обратното - злоупотребите предполагат съсредоточаване на власт. Затова трябва да се следи кога съсредоточаването на власт е следствие на злоупотреби. И да се мисли за последствията, преди те да са станали източник на злини.