В държавата на оглушките трябваше да издрънчи отнякъде, спешно. Бойко Борисов взе най-лесната жертва след обидния доклад на Европейската комисия. Бушонът на Тодор Танев и без това беше започнал да прегрява от изкуствено „етническо напрежение" - и логичното се случи.
Прокуратурата и ВСС ще спечелят още няколко дни, в които може и да решат с мълчаливо съгласие, че няма нужда от кой знае каква позиция или отчети по европейския доклад.
Екатерина Захариева ще пише графици и планове, мнозинството ще се стабилизира за пореден път, а разсърдените патриоти ще хвалят премиера, защото им върна турското робство и историческото самосъзнание, нищо че отгоре им тегне игото на корупцията, организираната престъпност и несправедливостта.
Няма кой да жали за Тодор Танев - един чепат професор в политиката без солиден фактор зад гърба, който преди местните избори пак бе изигран с „О, ужас, махат Ботев и Вазов от учебниците" и пак не успя да излезе от чуждите схеми.
Дори Даниел Вълчев от ДБГ горещо благодари на министъра за всичко свършено, още преди да си е подал оставката официално, и миловидно отклони въпроса дали ще седне в стола му, макар преди месец и половина сам да го разклати с разкритието, че ще десницата обсъжда нови имена.
Танев направи неуместни ходове, но сега плаща за скандал, който всъщност не съществува и за нещо, което нямаше да направи. Нито Паисий Хилендарски щеше да се махне от задължителната учебна програма, нито турското робството щеше да се превърне в „съвместно съжителство".
Единственото, което умря, е крехката надежда, че в управлението има някаква предвидимост и принципност. Че оставката е повече инструмент за отклоняване на вниманието, отколкото акт, с който се поема отговорност за нещо свършено.
Защото то не е. Работата по новите учебни планове продължава и сътресенията в МОН няма да са от полза. Има реална опасност два випуска от средното образование да останат без учебници.
Е, и? Нали ще дойде нов бушон. Ако не гръмне за учебниците, ще се намери за какво друго. Ако не в това правителство - в следващото.
Аве Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват Ето как с няколко думи може да се каже много Кой е Цезар и как в една УЖ република си имаме император. Как става така, че императора сере лайна, а все центурионите го отнасят. Сенаторите и трибуните се крият и става все по миризливо. Дано само да се появи и един Брут, че иначе съвсем ще го закъсаме
Нищо, поне ще е хубаво да гледаме как човек Пръмова "връща", Кочо, балканджи Йово и робството.