Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути" по bTV, а видеото можете да видите тук.
Много си мисля за нашето общество тези дни.
Започнах да свиквам всяка дискусия, по който и да е въпрос, да буди полюсни, истерични реакции на крайно отрицание в едната или в другата посока. Направете си експеримент - кажете нещо, дори и маловажно и ще видите как веднага ще се намерят други хора, които да отрекат мнението ви. Ще се намерят и такива, които ще се нахвърлят върху другите и ще започне словесна война, каквито сме виждали по „задните дворове" на Далчев, по много български кооперации.
Война от думи, лоши чувства. Ако думите можеха да убиват, вече да сме се избили.
А ти се усмихваш.
Рязко се различаваш от средата, брато. Трябва да сме тъжни и сдухани, да плюваме всички и всичко. Да мразим дори и съседите. Не само в блока или в селото, а и чисто географски - турците такива, румънците онакива, гърците и тях ги знаем... Турци, дето се правят на италианци.
Чакай, бе, защо да мразим?
Защото нещо се обърка в живота ми, братле. Верно, не учих, не беше модерно. В казармата ги биехме тия от университета. Какви времена бяха!
Мрази, за да те видят. Ама никой не те вижда. То с омраза на става. Неприятните в компанията всеки ги избягва - пийнат две ракии и стават големи мъже. Всяко трето семейство е скарано заради делба. Брат с брата се разделя и са като врагове за цял живот. Дръпне някой напред и другите го хвалят - „тоя е в играта". А играта спира като се счупи предницата на баварецо, дето в Германия са забравили, че го има.
Пиши това с трите букви на стената и да бегаш, бате. Гледаш, дзвериш се, но спокойно, написал си „есе". Новото трибуквие. Тръкни, за да спечелиш. То това ти остава - живот ли е да го опишеш...
Хайде да се замислим, гледайки все долу, в какво се превръща живота ни.
Втренчени в другите, забравяме себе си. Мислейки другите, плуваме в кална баня. А колко малко му трябва на човек, убеден съм. Добра дума, усмивка, малко толерантност и търпение. Малка услуга, когато това е нужно, помощ, състрадание. Все малки неща, които могат да променят цял един живот. Твоя живот.
Усмихни се, когато някой ти се усмихва. Изкорениш ли завистта, яростта и неверието от себе си, ще промениш много неща за всички около теб.
Затова не бъди кисел. Не бъди клюкар, не бъди гадняр. Бъди човек и живей. Защото не всичко зависи от хора, които дори не знаят, че съществуваш.
Поздравявам Ви, г-н Иванов, за всичките Ви коментари в началото на всяко предаване. Всеки път ме докосвате, както и сега с "Война от думи"! И аз се чудя кому е нужна тази агресия, тази нетолерантност, тази завист, тази омраза.... след като е толкова просто да бъдем добри, усмихнати, ведри? Защо е толкова трудно да разберем, че от НАС започва и зависи всичко? Иска ми се да има повече хора като Вас, в медийното пространство, които да говорят за тези неща, за да може повече хора да осъзнаят колко е просто всъщност, да бъдем щастливи. Желая Ви много здраве и успехи! П.П Имам толкова много приятели и познати в чужбина (а и непознати), от които все по-често чувам, че не се връщат НАЙ-ВЕЧЕ заради ХОРАТА ТУК! Това е жалко!
Разбира се, трябва да сме положителни и да се усмиваме ведро и приятелски- Гинка купува ЧЕЗ- усмихни се, вдигат тока, водата, всички цени- усмихвай се, данъците са вече по- високи и не знаеш ще успееш ли със заплатата само за тях пък камо- ли да останат за жизнено важни неща- усмихни се. Накрая се вижда, че усмихването всъщност е последно озъбване...