Пуцай, куме!

Според идеята на Аристотел за демокрацията група мъдри и стабилни мъже би трябвало да управляват чрез консенсус и в името на града/държавата си.

Да вземеш със себе си зареден боен пистолет на детския рожден ден на племенника си, да се напиеш като куче и да започнеш да го раздаваш на всички околни, за да пострелят, докато жените и децата събират гилзите, е последното нещо, което ще свържете с идеята за мъдрост или стабилност.

126 гилзи на местопрестъплението - не на снимачната площадка на "Непобедимите", не на бойното поле в Сирия, а в селската кръчма на Виноградец. Не празник, а чудо.

Как се оказа така, че местната власт, от която далеч не зависи малко, е в ръцете на хора, които повече приличат на герои на Кустурица, отколкото на политици?

Днес на шефовете в ГЕРБ за втори път им се наложи да се разграничават от личността на Лазар Влайков - кадровика от Септември, и да го изключват от партията си, след като през 2012 г. заради спор за дълги светлини на пътя едва не убива човек, наръгвайки го с нож пет пъти.

През 2008 г. при друга разпра пребива тежко млад мъж, син на общинска съветничка от града, като обаче скоро след това производството срещу него е прекратено. През 2012 г. също се прави опит другото дело да бъде прекратено, само че неуспешно. Към момента все още няма присъда и официално Влайков е с чисто съдебно досие.

Ако решим да погледнем по-подробно местната политика, или дори някои от депутатите в Народното събрание, които избягват да се изявяват често от пленарна зала, ще видим цяла плеяда от подобно "звезди" на балканския дух.

Едва утихна скандалът със суджуците, които друг функционер на ГЕРБ беше изискал от добрички бизнесмен като лепта за правото да извършва бизнес в района.

Помним и кандидата за общински съветник в Самоков от ДПС Трайчо Василев-Пиже, който тръгна да пребива журналисти от Нова телевизия, позволили си да го питат неудобни въпроси за търговията с гласове. Или кандидатката за депутат от патриотите Анелия Велева, чието име се прослави покрай канал за трафик на бежанци.

Помним и над половин дузина други личности, които в един момент се оказаха удобно отлъчени от партиите си заради някоя издънка.

Истината е, че политиката е пълна с подобни "изборджии" и ключови партийни фигури на локално ниво, които са полезни по време на избори, защото могат бързо, лесно и сигурно да докарат гласове, или като цяло носят някаква полза за партията. Поне докато не се стигне до някакъв подобен скандал, и не се наложи "доверието" да бъде свалено.

Затова и цялата дандания около проектите за антикорупционен закон звучи някак кухо.

Щяло да има регулатор, който да следи, да проверява и като цяло да прочиства системата от корумпирани и корумпиращи.

Как обаче ще стане, когато системата е проядена от подобни термити, захранващи бизнесите си с леки властови чадъри, удряне по едно рамо тук и там и "магическо" преодоляване на препятствия. За обществените поръчки вече не говорим, там бирата е друга.

Ще се чака нарушителите да се издънят в нещо друго и да станат неудобни? Или държавата с цялата си власт ще започне да се отървава от тези, които подхранват партиите с гласове?

Политиката ни е пълна с персонажи, които разяждат системата отвътре. С малки локални бастиони, където единия сезон се гласува за този, а в следващия за онзи, който е платил повече. И така, докато някой някъде не сгафи публично. Тогава се прибира в резерв, докато не дойде време за помилване.

И героите на Кустурица не продължават да живеят в политиката ни.

#1 sevtopol 04.09.2017 в 09:22:59

Плужеците трябва да се мачкат, без значение на партия и ниво на управление. Без прошка. Иначе сме съучастници.

#2 паяка 04.09.2017 в 10:19:50

"...политиката е пълна с подобни "изборджии" и ключови партийни фигури на локално ниво, които са полезни по време на избори, защото могат бързо, лесно и сигурно да докарат гласове..." , които са доста често какви? - Ами цигани!

Новините

Най-четените