По-малко от месец ни дели от изборите за Европейски парламент на 26 май и всички партии и формации вече започват същинската фаза на кампаниите си. Лагерите са определени, коалициите са сключени, листите регистрирани и е време за предизборна битка.
Въпросът е кой с какви позиции е месец преди вота?
Факт е, че социологията не представлява точна прогноза за развитието на изборите. Тя предоставя моментна "снимка" на състоянието и нагласите на електората, на неговите съмнения и настроения. Тук го има и проблемът със съмненията за наличие на тенденциозност в отразяването на данните и формирането на изследванията, но това е вече съвсем друга тема.
Въпреки всичко това социологическите изследванията са единственият що-годе надежден начин да се проследят настроенията на избирателите към дадения момент.
Няколко социологически агенции извадиха изследвания към средата на април. За максимална обективност ще използваме проучванията на три от тях - "Тренд", "Галъп интернешънъл" и "Маркет линкс" (последното публикувано проучване на другата уважавана агенция - "Алфа Рисърч" - е от март и все още не са представени по-актуални данни).
Важно уточнение в случая на "Маркет линкс" е графата "Все още не съм решил", в която попадат 12,5% от заявилите, че ще гласуват. Тя до голяма степен обяснява защо някои от партиите имат значително по-ниски резултати от тези, които получават в другите две изследвания.
Първото, което прави впечатление и в трите проучвания е фактът, че за пръв път от години насам (вероятно повече от десетилетие) БСП тенденциозно изпреварва ГЕРБ.
Разликата между двете партии действително е между 0,4 % и 1,1% в различните проучвания, но самият факт, че подобен момент се отразява така ясно при всички социологически агенции (а не само до тези, които са близки до БСП) си заслужава да се отбележи.
Основна причина за тази малка преднина обаче е не толкова собствената политика на БСП, чиято подкрепа и в трите изследвания бележи съвсем лек ръст (под процент), колкото ехото от скандала с апартаментите, който удари доста сериозно ГЕРБ. Партията на Борисов губи от подкрепата си, а самият скандал създава усещането за нечестни практики и корупция във властта.
Тук може да се каже, че подадените оставки не успяха особено да ограничат щетите за управляващата партия, колкото само засилиха това цялостно усещане. От една страна, тези оставки не дойдоха наведнъж, а една след друга, само поддържайки огъня на скандала, а от друга се изчака твърде дълго за реална реакция от страна на ГЕРБ и на Цветан Цветанов - главното намесено име в случая.
И макар кадрите на ГЕРБ вече да са относително извън полезрението на скандала, неговото продължаване с нови и нови лица продължава да копае върху репутацията на партията.
Според трите агенции, за БСП на изборите биха гласували между 31,3% и 32,1%, докато за ГЕРБ предвижданията за изборен резултат са от 30,5 до 31%.
Ако ГЕРБ искат да обърнат тази тенденция, начинът е да прехвърлят скандала от темата с апартаментите към нещо, което не просто не може да се свърже с тях, но може да рефлектира върху БСП. Съответно и евентуален подобен скандал, свързан със социалистите трябва да е с достатъчната сила, за да не се приеме като просто вадене на компромати.
От своя страна, ако БСП иска да запази този резултат (и да го увеличи), трябва да се представи като по-добрата алтернатива на ГЕРБ - нещо, което изключва вътрешни скандали между лидера на партията Корнелия Нинова и бившия лидер Сергей Станишев.
Почти сигурно е, че и двете формации ще качат резултат на самите избори заради оспорваната надпревара и традиционната тенденция в самия край на кампанията хората да искат да дадат гласа си там, където ще има смисъл от него - в борбата между първите двама.
Интересен е моментът с третата по сила партия - ДПС. Ако "Тренд" и "Галъп интернешънъл" дават на формацията 12,7% и 11,1%, то според изследването на "Маркет линкс" за ДПС биха гласували едва 6,1%.
Тази разлика може да се дължи на самото формиране на извадката на трите агенции. Сигурно обаче е, че те са третата "сигурна" формация, която се очаква да вкара поне един свой представител в Европейския парламент.
Самата структура на електората на ДПС, който традиционно е мотивиран най-вече от името на партията, а не толкова от това кой е в листата, позволява появата на депутата Делян Пеевски (който няма и един присъствен ден в сегашното Народно събрание) да не се отрази по какъвто и да е сериозен начин върху настроенията за гласуване.
Изтикването на другите партии, борещи се в полето на ДПС за вота на етническите турци - ДОСТ и НПСД, в по-малки и почти незабележими коалиции позволява на партията на Доган и Карадайъ да разполага с основната част от етническия вот в страната.
На четвърто място и в трите изследвания се нарежда ВМРО с подкрепа от между 5% и 5,5%.
След нежеланието на коалицията на Обединените патриоти да се яви заедно на европейските избори именно ВМРО успя да събере зад себе си най-голяма подкрепа от трите патриотични партии. Освен твърдия си електорат "войводите" успяха да съберат зад себе си и онези избиратели, които не гласуват за отделните партии в коалицията, а за самата патриотична коалиция.
Въпреки това на ВМРО ще им се наложи да направят силна кампания, за да достигнат прага от 5,8% за влизане в Европейския парламент.
Привличането на Андрей Слабаков като лице в листата им може да има положителен ефект. Режисьорът, който е на 4-о място и почти сигурно няма да влезе в ЕП, прави по-острите и кардинални изказвания, в които много обикновени хора могат да се припознаят. На този фон водачът на листата Ангел Джамбазки би изглеждал по-умерен и по-зрял политически. Засега може да се очаква, че ВМРО спокойно ще успеят да вкарат един евродепутат.
Подобна, макар и не точно, е и ситуацията с "Демократична България". Техните резултати, отчетени от социологическите агенции са по-слаби, отделяйки ги от прага за преминаване с около 1,5%.
Различните агенции дават на обединението на демократичните формации между 4,3% и 4,6%, като "Тренд" обаче отчитат, че при тях не се наблюдава стабилна тенденция за растеж.
Елементите, на които "Демократична България" могат да разчитат за ръст в подкрепата преди изборите, са разочарованието от ГЕРБ сред градските избиратели, фактът, че другата дясна формация - ДБГ - се отказа от участие на изборите, както и на мобилизацията от приближаващите избори.
Водачът на листата Радан Кънев се обяви за позитивна кампания, в която ще се обръща малко внимание на ГЕРБ и повече на това, която "Демократична България" може да предложи. Подобен ход по-скоро би довел до положителни резултати при една мръсна кампания с много компромати. Стига, разбира се, ДемБГ да не се включи (или да не бъде включена) също в размяната на мръсни удари.
Също с някакви (макар и по-скоро имагинерни) шансове за преминаване на бариерата е и коалицията "ВОЛЯ - Българските патриоти" с водач Веселин Марешки. Тук "Тренд" и "Галъп" дават подкрепа от 3,5-3,6%, докато при "Маркет линкс" отново отчетеният резултат е значително по-нисък - 1,7%.
"Атака" запазва подкрепата на твърдия си електорат, който и преди е бил оценяван на между 1% и 2%. Фигурата на партийния лидер Волен Сидеров вече е достатъчно изхабена политически и формацията му гравитира само около този си стабилен електорат. Това го прави добър играч и (младши) партньор за малки коалиции (със съответния профил), но не и като самостоятелен фактор в политиката.
Същото важи и за партията на Валери Симеонов НФСБ. Прогнозите за представянето на неговата коалиция "Патриоти за Валери Симеонов" са между 1,3 и 1,6 процента подкрепа. Агресивният стил на политика на Симеонов, скандалите с протестиращите майки и цялостното му отношение в медиите ограничават положително настроените към него гласоподаватели.
АБВ и тяхната "Коалиция за България" може да изненадат с малко по-висок резултат от социологическите прогнози. "Тренд" им дават 1,3%, "Галъп" - 1,5%, а "Маркет линкс" - едва 0,3%. Възможно обаче е старото коалиционно име на БСП в случая да изпълни ролята си и да "отмъкне" част от червените гласове от БСП в посока АБВ.
Другият интересен субект на тези избори, макар и без сериозен шанс за вкарване на евродепутат, е партия "Възраждане".
Трите агенции й дават от 0,2% ("Маркет линкс") до 1,3% ("Тренд"), но е много възможно реалният резултат на изборите да е малко по-висок. Самият електорат на партията е настроен антисистемно и няма доверие на традиционните медии или на социолозите, което може да доведе до това техни гласоподаватели да отказват да участват в социологически проучвания. Дали тази теория отговаря на истината, ще се види при реалното гласуване.
За резултатите на партиите голяма роля ще играе и избирателната активност - колкото по-ниска е тя, толкова по-високи ще са резултатите на партиите в проценти, съответно толкова по-голям шанс за влизане биха имали ВМРО и "Демократична България" (и евентуално ВОЛЯ, но каквото и да си говорим - много евентуално).
На практика три формации вкарват със сигурност евродепутати, а още две имат реални шансове. Дали това ще се запази така, зависи изключително много от това как ще протече самата предизборна кампания, как ще се представят партиите и техните водачи.
