Всички я знаем онази мъдрост за късите крака на лъжата. Всички я знаем и онази грандиозна къща на три ката в Стария град на Пловдив, построена от богатия търговец Георги Мавриди, но станала известна с името на френския поет и общественик, отседнал в нея - Алфонс дьо Ламартин. Общото между късите крака и къщата са двама младежи, наречени Галин и Янко.
Преди 23 дни те взломили Възрожденското бижу през главната порта, за да отмъкнат полилеи, аплици (осветителни тела за стена), брави и т.н. Никой не ги спрял, никой не ги видял. Те сами признали престъпното деяние пред полицията, която все пак надушила следите им.
И нямало как иначе, защото откраднатото от първия и втория етаж на къщата свършило в пункт за вторични суровини. Този случай е меко казано куриозен и много показателен за това, че когато се хванат подръка, дързостта и глупостта нямат спирачка. Охраната на сградите - паметници е съвсем отделен въпрос.
По-важното е, че тук всеки може да краде каквото му скимне - от фиданки и пейки по природните паркове до химически тоалетни на магистралата, от коледни играчки на градската елха в Силистра до картини на Златю Бояджиев, от сабята на Хаджи Димитър в Сливен до бакърените тави на бабите на село.
Не е смешно, тъжно е.
Това не са банди, които обират банки, не са иманяри, не са мафиоти, които крадат фирми и перат пари, а са най-обикновени мутреещи се кокошкари, чийто мотивиращ фактор е да изкарат седмицата или да спестят някой друг лев, посягайки на „общото благо" и чуждата собственост.
Те ще ти разбият предното стъкло, за да ти вземат винетката, и ще ти спукат гумите на следващия ден от яд, ако не успеят. Те ще продадат ценност на 200 години за 20 лева и ще смятат, че са сключили добра сделка. Срещу тях спасение няма, освен възпитанието през първите седем години и образованието, където и без това никак не е розово. Нали я знаете онази приказка - двамата глупаци и старата къща.
