С какво ще остане в историята "Борисов 3"? Версии много, но от гледна точка на механизмите на властта, кабинетът има една феноменална "заслуга" - иновацията с недоподадените/недоприети оставки.
Няма друго правителство, което за година и половина да произведе общо 6 министерски оставки и засега само една да е доведена до окончателно решение (Николай Петров напусна, но не и Теменужка Петкова и Бисер Петков).
Няма и друг случай, в който Конституционният съд да се занимава със странни трудово-правни спорове около статута на депутат, чиито колеги отказват да го освободят от длъжност против собствената му воля. Ето че и това се случи с казуса около Делян Добрев.
Затова първият знак на колебание за бъдещето на Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков на "Дондуков" 1 беше разчетен като сигнал за спешно прегрупиране в редиците на ГЕРБ.
Партийци, съграждани, приятели, набори, кметове, строители и превозвачи излязоха "спонтанно" да бранят ресорните си министри с надеждата, че и този път ще се размине. Май само служителите от системата на МВР не изглеждат твърде покрусени от саможертвата на Валентин Радев, но тях и без това никой не ги пита.
Ето така ГЕРБ се озова в неудобния разкрач между безполезното и неприятното. Как да поемат отговорност, без да признават вина? Как да приемат всички внесени оставки, независимо колко и чии ще са те (по Цветан Цветанов), без да съучастват в изобличаването на грешките на собствените си министри?
Дилемата на ГЕРБ е дълбока, защото представлява раздвоение между лоялността към лидера и страх от съдбата на себеподобните.
Евентуалният отказ на Народното събрание да гласува кадрова смяна в Министерски съвет би бил равнозначен на вот на недоверие срещу Бойко Борисов. Такъв сценарий на вътрешен бунт в ГЕРБ е немислим без самоубийствени последици.
Но уволнението на трима водещи министри от ГЕРБ на 18-тия месец от мандата след катастрофален инцидент е явен атестат за слабо управление. А това вече е идеологически проблем за партия, формирала програмата си около сигурността и инфраструктурата.
Нещо повече - нарочените за отстраняване министри не са случайни лица. И тримата са част от авангарда на ГЕРБ, подкрепят партията от самото й създаване, заемали са постове в изпълнителната власт още от времето на първия кабинет "Борисов" (Николай Нанков става областен управител на Ловеч на 26-годишна възраст).
Доскоро в ГЕРБ се шегуваха, че грам лоялност е повече от килограм интелект. Напоследък обаче партийната вярност се оказа преоценена стока.
Политическата кариера на Цецка Цачева беше смазана с обречената й номинация за кандидат-президент. Уж загубата на изборите щеше да се компенсира със синекура, а вместо това й беше поверено Министерството на правосъдието, в което кризите извират една от друга.
Лиляна Павлова (неясно защо отстранена от МРРБ след 2 мандата) се оказа резервен избор на Борисов за титуляр в Министерството по европредседателството - и то след като постът беше учтиво отказан от Денсица Златева (БСП).
Борисов беше готов да жертва и Делян Добрев, и Димитър Главчев, за да реши временен кризисен епизод в отношенията си с БСП. И ако Добрев беше спасен отвъд конституционното право, Главчев не беше пожален, като записа печално кратък мандат начело на Народното събрание.
В момент на напрегната подготовка за 2 поредни предизборни кампании през 2019 и 2020 г., се оказва, че вече никой не може да бъде сигурен за мястото си под слънцето на ГЕРБ. Няма нищо предсказуемо и сигурно в политическа ситуация, в която всяко решение е предпоследно.
Засега ГЕРБ вярва в наивната илюзия, че отрязаната глава може да зарасне на мястото си, ако я зашиете достатъчно бързо. Независимо дали "пациентът" е министър, партиен първенец или редови служител в пресцентъра на Министерски съвет.
Ако лидерството на Борисов продължава да дърпа ластика в обратна посока от груповия инстинкт на съпартийците му, първата проява на слабост или неочаквано разочароващ резултат ще доведе до болезнен откат.
Нима носенето на политическа отговорност се отнася само до посочените министри?А кой ги прецени и избра?БОГ Бойко притежава ли чувство за политическа отговорност?Трудното е че проблемът не може да бъде заметен с пари.
ГЕРБ са ясни. Лошото е, че другите фракции на БКП в НС са в пъти по-зле.