С какво ще остане в историята "Борисов 3"? Версии много, но от гледна точка на механизмите на властта, кабинетът има една феноменална "заслуга" - иновацията с недоподадените/недоприети оставки.
Няма друго правителство, което за година и половина да произведе общо 6 министерски оставки и засега само една да е доведена до окончателно решение (Николай Петров напусна, но не и Теменужка Петкова и Бисер Петков).
Няма и друг случай, в който Конституционният съд да се занимава със странни трудово-правни спорове около статута на депутат, чиито колеги отказват да го освободят от длъжност против собствената му воля. Ето че и това се случи с казуса около Делян Добрев.
Затова първият знак на колебание за бъдещето на Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков на "Дондуков" 1 беше разчетен като сигнал за спешно прегрупиране в редиците на ГЕРБ.
Партийци, съграждани, приятели, набори, кметове, строители и превозвачи излязоха "спонтанно" да бранят ресорните си министри с надеждата, че и този път ще се размине. Май само служителите от системата на МВР не изглеждат твърде покрусени от саможертвата на Валентин Радев, но тях и без това никой не ги пита.
Ето така ГЕРБ се озова в неудобния разкрач между безполезното и неприятното. Как да поемат отговорност, без да признават вина? Как да приемат всички внесени оставки, независимо колко и чии ще са те (по Цветан Цветанов), без да съучастват в изобличаването на грешките на собствените си министри?
Дилемата на ГЕРБ е дълбока, защото представлява раздвоение между лоялността към лидера и страх от съдбата на себеподобните.
Евентуалният отказ на Народното събрание да гласува кадрова смяна в Министерски съвет би бил равнозначен на вот на недоверие срещу Бойко Борисов. Такъв сценарий на вътрешен бунт в ГЕРБ е немислим без самоубийствени последици.
Но уволнението на трима водещи министри от ГЕРБ на 18-тия месец от мандата след катастрофален инцидент е явен атестат за слабо управление. А това вече е идеологически проблем за партия, формирала програмата си около сигурността и инфраструктурата.
Нещо повече - нарочените за отстраняване министри не са случайни лица. И тримата са част от авангарда на ГЕРБ, подкрепят партията от самото й създаване, заемали са постове в изпълнителната власт още от времето на първия кабинет "Борисов" (Николай Нанков става областен управител на Ловеч на 26-годишна възраст).
Доскоро в ГЕРБ се шегуваха, че грам лоялност е повече от килограм интелект. Напоследък обаче партийната вярност се оказа преоценена стока.
Политическата кариера на Цецка Цачева беше смазана с обречената й номинация за кандидат-президент. Уж загубата на изборите щеше да се компенсира със синекура, а вместо това й беше поверено Министерството на правосъдието, в което кризите извират една от друга.
Лиляна Павлова (неясно защо отстранена от МРРБ след 2 мандата) се оказа резервен избор на Борисов за титуляр в Министерството по европредседателството - и то след като постът беше учтиво отказан от Денсица Златева (БСП).
Борисов беше готов да жертва и Делян Добрев, и Димитър Главчев, за да реши временен кризисен епизод в отношенията си с БСП. И ако Добрев беше спасен отвъд конституционното право, Главчев не беше пожален, като записа печално кратък мандат начело на Народното събрание.
В момент на напрегната подготовка за 2 поредни предизборни кампании през 2019 и 2020 г., се оказва, че вече никой не може да бъде сигурен за мястото си под слънцето на ГЕРБ. Няма нищо предсказуемо и сигурно в политическа ситуация, в която всяко решение е предпоследно.
Засега ГЕРБ вярва в наивната илюзия, че отрязаната глава може да зарасне на мястото си, ако я зашиете достатъчно бързо. Независимо дали "пациентът" е министър, партиен първенец или редови служител в пресцентъра на Министерски съвет.
Ако лидерството на Борисов продължава да дърпа ластика в обратна посока от груповия инстинкт на съпартийците му, първата проява на слабост или неочаквано разочароващ резултат ще доведе до болезнен откат.
