През последните няколко дни две теми доминираха в социалните мрежи. Един самолет и един костюм с чанове. И ако за Румен Радев, който се приземи с военно-транспортния Спартан в Брюксел, се намериха солидно количество защитници, не може да се каже същото за българската представителка на Мис Вселена.
Всичко тръгна от снимка на претендентката за титлата Виолина Анчева, облeчена в костюм от впито червено кожено горнище с кожена пола от ресни, опасана от чанове. Специален акцент са пискюли в цветовете на българското знаме.
То не беше "костюм от сексшоп", то не беше "хлопатарник". Нещастната Анчева, която по нищо не отстъпва на останалите кандидатки, беше подложена на кръстосан огън. От "Осанна" до "Разпни го"!
Воплите на Маги Вълчанова, българският организатор на събитието, останаха глухи. Тя напразно се опитваше да обясни, че останалите момичета са били с доста по-странни костюми. Ако не вярвате, вижте галерията.
Проблемът не е в костюма на Мис България. Проблемът е, че вече не можем да си говорим. Можем само силно да любим и мразим, и да скачаме от тема на тема, без много много да се задълбочаваме.
Има няколко фактора, които никой не взе предвид. Костюмът с чановете беше в отдел "Национален костюм", а визията на Анчева трябва да се разглежда в контекста на останалите костюми.
Алтернативата е народна носия и забрадка. Разгледайте снимките и кажете дали старите ни представителки ви харесват повече.
Истината е, че освен българите, никой друг не бе възмутен от визията на девойката. US Today я включиха в 50-те най-хващащи окото костюма, а филипинците видимо му се възхищаваха.
Подигравахме се и на светещия костюм на Поли Генова на "Евровизия", докато чуждите медии го харесаха. А като се погледнем естестиката не ни е най-силната национална черта.
Виж, ако Виолина беше станала Мис Вселена, щешe да е друга работа. Тогава костюмът щеше да е най-добрият и всички щяхме да сме изпълнени с национална гордост. Както всички изведнъж заобичаха тениса, заради полуфинала на Григор Димитров. Който също не бе пощаден, когато губеше, а сега толкова се гордеем с него.
