Има една сцена от романа "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол, в която едноименната героиня води труден разговор с Чешърския котарак на тема "психично здраве". Пита го накъде да поеме, а той отвръща, че която й посока да избере, тя все ще попадне на някой побъркан - или Шапкаря, или Мартенския Заек.
Алиса не е доволна, но, изглежда, няма друг избор. "Не може иначе! Ние всички сме побъркани", казва й Котарака. Алиса се засяга и го пита откъде е сигурен, че и тя е в кюпа на побърканите.
"Сигурен съм, иначе нямаше да дойдеш тук."
Какво обаче правим, когато не сме дошли в Страната на чудесата, а сме се родили в нея?
Tова автоматично ли ни прави "побъркани"? Или се раждаме "нормални", но губим тази нормалност с годините?
Тазседмичният обзор на събитията сякаш е излязъл изпод перото на Карол – един нонсенс, в който причудливи образи по примера на Кралицата на сърцата искат да побеждават, без да има кой да им се опълчи. Но, за тяхно съжаление, винаги срещат отпор – дали той идва от другата страна на булеварда, дали от някой в собствената им коалиция, или от другата страна на съдебната зала.
Венецуела – една далечна, екзотична и безинтересна за много българи страна (освен за верните почитателки на "Касандра") – даде нов повод за спорове между президентство и правителство, сякаш до момента такива им липсваха. Има ли официална позиция на страната за венецуелската криза, каква е тя, кой може да вземе решението за нея и трябва ли изобщо да се взима такова – все въпроси, по които двете институции не могат да се разберат.
Доброто в случая е, че бъдещето на венецуелците по никакъв начин не зависи от позицията на България за това кой всъщност им е президент.
Ние си имаме един, те - цели двама. От нас ли ще взимат акъл?
Виж, ако в бъдеще имат нужда от съвет как да интегрират новосформираното американско или руско малцинство в страната си, можем да помогнем с обмен на опит.
Все пак военният министър Красимир Каракачанов запретна ръкави и се зае с проблема с очевидно неуспешната интеграция на ромите, предлагайки едни без съмнение ефективни решения от рода на раздаване на земи и къщи из селата и - внимание - безплатни аборти!
През това време неговите прия... съмишл... колеги?!? Простете, но е трудно да се определи в какви точно отношения са главатарите на "Обединени патриоти", така че ще се спрем на неутралното "политически партньори по неволя"... Та политическите партньори по неволя на Каракачанов - В.С. Едно и В.С. Две, продължиха да развличат своята аудитория (да се разбира, на телевизиите СКАТ и Алфа, както и на вестника на партия АТАКА).
В диалога между коалиционните партньори (и предполагаеми представители на елита на държавата) се използват думи като "парцал" (за вестник), "лумпени" (старо определение за избиратели, за което се иска извинение), "кабеларка гаражно качество" и прочие.
Накъдето и да поемеш, скъпа Алиса, е все тая.
Ако погледнеш към съдебната хроника, там откриваш казуса за задържаните по обвинение за укриване на данъци семейство Баневи. И двамата протягат оковани в белезници ръце към Европа - Евгения се номинира за евродепутат, а Николай планира да съди България в Страсбург. Да се чуди човек какво не харесват те в Страната на чудесата, на която плод сме всички - ние, вие, те.
Лошото е, че дори да осъзнаем положението си, няма къде да ни помогнат. "Над 50%" от структурите за оказване на психиатрична помощ са в критично състояние, т.е. мизерия, братко. "Спешно" ще ги оправят, както преди това оправиха арестите.
До признанието, че докато лекуват психическите ти заболявания у нас като нищо могат да ти докарат физически такива, се стигна по новия нормален начин - след снимки във Facebook. Колкото и критики да има срещу социалната мрежа на Марк Зукърбърг, трудно можем да отречем едно - ако се случи нещо с нея, инстутициите в страната буквално ще спрат да работят.
В някаква степен вече си имаме е-правителство - не това, от което се нуждаем, но може би онова, което заслужаваме.
Черешката на тортата на тазседмичната трапеза на Шапкаря е една от най-големите новини на седмицата - това, че боа (змия) е избягала от магазин в търговски център в Пловдив. Тази история завладя новинарските емисии и сутрешните блокове, а всяко следващо споменаване вдигаше залога - животното ставаше по-опасно, хората по-притеснени, а търговският център стана "мол", защото звучи по-така.
Лесно за създаване съдържание за телевизиите и "зрелище" за зрителите, за които в тази побъркана държава на сложни взаимоотношения е добре дошъл един простичък проблем с простичко решение. Без предложения, позиции, съд или избори.
Да, може да сме побъркани, но за сметка на това сме свободни. Поне според Freedom House. Пак е нещо.
