Всички говорят за корупция, но никой не я е виждал.
Всички говорят за злоупотреби, но само премиерът Борисов и вътрешният министър Цветанов си позволяват да казват „този така направи, онзи - така, взехме еди какви си мерки". Оказват се кога прави, кога - не. Особено съдебната система по своя си начи, все гледа с дела (в прекия и преносния смисъл) да оспори твърденията на Цветанов.
Всички говорят, че съдебната система куца, скърца, не работи ефективно, има нерегламентирани контакти с хора като някой си Красьо Черничкия, но реформи там няма и няма. След толкова много шум по темата бяха подадени няколко съдийски оставки и няколко магистрати бяха понижени - което все пак е напредък.
Днес отбелязваме още една стъпка в правилна посока. Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев освободи като шефове на отделения в съда тримата съдии с "бедни роднини" - Панайот Генков, Николай Урумов и Андрей Икономов. В печата излязоха скандални сведения за техни близки, регистрирани като крайно нуждаещи се в Приморско, след което получили от общината имоти с право на строеж, върху които в момента строят сгради не по джоба на крайно нуждаещи се. Младши съдията Деница Урумова и дъщеря на шефа (досега) на отделение във ВАС Николай Урумов, възползвала се от горната схема, например строи хотел в Приморско.
„За мен е непонятно как може един младши съдия да строи хотел на морето", чуди се Константин Пенчев. Там е проблемът - и за обществото е непонятно как може да стане всичко това така, че хем да е законно, хем да няма конфликт на интереси. И дори да е законно, е неморално. И направо опасно.
Опасно е, защото става дума за морала на хора, които са на ключови постове в съдебната система. Висшият апелативен съд е истински регулатор на икономическите, политическите и обществените процеси в страната. Най-големият апелативен съд в страната пък - Софийският, гледа важни дела за корупция и организирана престъпност.
"В края на краищата дъщеря ми си е самостоятелна единица", заяви за „Капитал" Веселин Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд, който е още един от уличените магистрати, възползвали се от схемата.
Пенгезов е онзи, който гузен-негонен скочи да обяснява преди месец, че не е „октопод", след като вътрешният министър заяви без да посочва имена, че има висш магистрат, за който има данни, че е близък до задържаните в акция „Октопод". Специално за него изглежда е време да си припомним английската пословица „Кряка като патица, лети като патица, изглежда като патица... ами тогава най-вероятно наистина е патица". Остава само да попитаме къде е ловецът?...
Понижаването на трима магистрати е макар и формален, но важен знак, че обществото и дори самата съдебна система стават все по-чувствителни към критиките и имат някаква, дори да е колеблива, реакция. Още повече, че тя се случва в условия, при които формално не само наистина няма нарушение на закона, но и на Етичния кодекс на магистратите, както призна самият Константин Пенчев.
Въпросът е достатъчън ли е този еднократен акт, за да разчитаме, че висшите магистрати в България оттук насетни са честни и почтени хора, които бдят принципно и неподкупно за спазването на законите и отстояване на интересите на обществото, или...
И за съжаление, отговорът е отдавна известен.
Сигурно очакваш да кажа нещо ;). Добре де, съдебната система и отделните и представители имат толкова кусури, че ако почна да разяравям само аз какво знам няма да спра до края на годината. Само че няма и дума да кажа! За мен има проблем от друг характер - начина по който се прави всичко. Като говорим за английски изрази става реч за "правилното нещо по правилните причини" и като става въпрос за съдебна система бих добавил и по правилния ред. Много е опасно да се използват слабостите на личности, за да се обезсмисли цяла една система, а точно това се прави. Вижте сами обвинението на прокурора към тоя с прякора - направо е смешно. Сега вземете начина, по който звучи всичко - ето ви добрия прокурор, правителство и полиция са посочили виновните и те в тоя случай са даже съдии и сега съда ще ги пусне. А той трябва да ги пусне при такава некадърна работа на следствените органи и прокуратурата, ако иска да е съд, а не обвинител, но какво впечатление ще остане у хората - сещате се нали? Ей, по тоя начин загиват републиките, когато гражданите им приемат доброволно премахването на основите върху, които са изградени заради може би верни, но неправилно поставени и използвани доводи. Ако престъпника е умен е редно да го гониш с ум иначе рискуваш да разрушиш онова, което уж се опитваш да запазиш и зичистиш - в нашия случай републиката. Неумелият и неможещият постоянно иска още власт, за да може да си свърши работата (и не казвайте, че не сте чули тия призиви) и ако му ги даваш, без да му мислиш много, един ден се оказва, че "добрия" е станал по-лош от "лошия" и добрите намерения всъщност не са добри причини.