Трайчо, трай или си бегай!

Трайчо Трайков пак го играе дисидент в кабинета. Или коалиционен партньор - неясно чий в еднопартийното правителство. Или голям непукист, който и без това не е от тук и е за малко.

Икономическият министър се обяви публично срещу идеята за увеличение на социалните осигуровки с 2%. И приведе доста солидни аргументи. Че така ще се изяде заложеният за догодина икономически растеж от 3.6 на сто и после пак няма да има пари за социални разходи. Че не трябва да се наливат средства в нереформирани системи като пенсионната и здравната.

Това обаче е в пълно противоречие с решението на премиера. Именно Бойко Борисов обяви първо 3%-но увеличение на социалните осигуровки, а после възложи на финансовия министър Дянков да изчислява дали може скокът да е с по-малко. Тъкмо Борисов отложи пенсионната реформа за 2011 г. Тъкмо Борисов смени двама здравни министри и реформа в здравеопазването няма вече година и три месеца.

Министър Трайков не за пръв път противоречи директно на премиера. По същия начин например той се изказа срещу антикризисната идея през март ДДС да скочи на 22%. На следващия месец, когато Борисов притисна ЕРП-ата и ги заплаши с национализация, Трайков веднага се обяви против. Последен, дори от медиите, научаваше за стратегическите решения на Борисов в подресорната си иначе енергетика - като например отказа от Бургас Александруполис.

Трайков е последователен в отстояването на своите десни и про бизнес ориентирани възгледи. По тях той не се различава от вицепремиера и финансов министър Дянков, който обаче безпрекословно изпълнява политическите решения на премиера, често обръщайки се на 180 градуса.

Въпросът е, какво прави Трайков, когато не е съгласен със своя патрон - изпълнява с отвращение и се мръщи публично?

Това поведение няма нищо общо с носенето на политическа отговорност в една нормална демократична държава. Когато министър не е съгласен със своя премиер - при това не веднъж и дваж, и не по дребни, а по ключови въпроси от ресора си, просто си подава оставката. Това е валидно дори и за такива неполитически, а само експертни фигури като Трайчо Трайков, защото е единственият начин човек да запази своето професионално и човешко достойнство.

Няма как да не е шизофренична подобна позиция дори и при варианта "отворено правителство", при което политическата дискусия по даден въпрос не се води първо вътре в кабинета, а публично между министрите и премиера.

Защото по Конституция правителството е колективен орган на власт, а премиерът е повелител и изразител на тази колективна воля. Ако премиерът каже - вдигаме вноската с 3%, вицепремиерът намали на 2%, а икономическият министър отрече и двете, и накрая да се вземе четвърто решение, де факто кабинет няма. Защото целта е политическата отговорност да се дисперсира така, че най-малко контрата да отива в премиера - за сметка на отделните министри и на правителството като цяло.

При подобно рекуширане и разтваряне на отговорностите обаче няма и отделен министър - нито като политическа, нито като експертна, нито само като човешка личност. Защото този министър е част от едно нищо и е безмислено изобщо да се намира на работа.

Затова единственият чист изход на министър Трайков след последното му изказване срещу увеличението на осигуровките е - в момента, в който окончателно се оформи такова правителствено решение, да си подаде оставката.

За да не го сполети унизителната съдба на двамата отишли си вече здравни министри.