Трима маскирани влизат с борда крачка в квартална поща. Единият носи бухалка, вторият - кози крак, а третият - пистолет. Дошли са, за да "вземат" пенсиите...
Звучи като началото на виц, а всъщност е реална история от българската крими-реалност. От онези, на които се обръща внимание не толкова заради мащаба им, а поради три други причини: наглостта на извършителите; абсурдността на случилото се; липсата на други, по-зрелищни новини, с които да се запълнят емисиите.
Тримата маскирани нападатели от софийския квартал "Световрачене" по-скоро са причинили уплах и кошмари на касиерките в пощата и пенсионерите, чакащи на опашка, отколкото да се облажат от своето престъпно деяние.
Сумата, която са взели, е около 3000 лева. С тези пари не могат да си купят повече от един хубав телевизор за финала на Световното или кола на (много) старо.
Въпреки това те са предприели риска да извършат подобен обир посред бял ден и пред свидетели. Но и какво да ги откаже от тази идея?
Охранители? Множество малки пощенски клонове нямат такива. Подобно на частния бизнес, и тук често се наемат отдавна пенсионирани мъже - колкото да има някакво човешко присъствие около вратата и на какво да бъде окачена уж всяващата респект униформа.
Все пак говорим за хора на възраст, в която изпитват трудности да останат будни на работа, какво остава да спират обирджии, понякога по-млади от тях с по 30-40 години.
Другите граждани? В случая свидетели на престъплението са станали най-вече пенсионери, чакащи на опашка за получаване на поредната мизерна сума, с която държавата им се отблагодарява за трудовия им стаж. Същите тези дядовци и баби ли да тръгнат да спират обирджиите?
В крайна сметка те рано или късно ще получат пенсиите си от държавата, защото в случая тя е обраната, а не самите те. Но все пак налице е обидата да видиш как някой пред очите ти идва и взима това, което е предвидено за теб. Иди вярвай след това на...
Полицията. Когато станеш свидетел на подобен обир, в 9 сутринта, някак губиш вяра в държавата, нейните структури и възможността те да те предпазят.
Ако погледнеш статистиката на МВР, няма да те залее вълна от оптимизъм. За миналата година, например, са разкрити 12 754 кражби от 40 947 в цялата страна (31,2 процента). При грабежите положението е малко по-добро - 43,5 процента разкриваемост от общо 1558 случая. Стигаме и до измамите, където са разкрити 457 случая от общо 2577 (17,7 процента)*.
Какво излиза? Че в повече от половината случаи при някои от най-често срещаните престъпления срещу собствеността няма открит виновник, а оттам - няма и заловен.
Че могат да ти изпразнят апартамента, а после да получиш само утешително "Много такива случаи остават неразкрити". Че могат да ти задигнат телефона, но да "няма достатъчно свидетели", нищо, че полицаите в района вероятно познават джебчиите на малки имена и са ги прибирали неведнъж. Че може някой да "получи" твоята пенсия пред очите ти с помощта на кози крак.
Ето къде е грешката на пенсионерите - не знаят с какво да се екипират, когато в онзи дълго чакан ден от месеца тръгнат към пощата.
Както всичко това създава в гражданите чувството, че не са защитени, така създава и в дребните душици усещането за безнаказаност. Дава смелост на трима приятели, например, събрали се на маса да гледат Мексико-Германия, да решат да оберат някоя малка поща. Защо? Защото са чули, че вдигат пенсиите с 3,8 процента.
И защото не ги е страх, че ще ги хванат. Също както го няма страха в онези, които задигнаха 200 000 лева от банкомат в Пловдив - един все още модерен похват за незаконно, бързо и лесно забогатяване, който е налице въпреки всичките обещани от МВР усилия. Както ги има и телефонните измами, както ги има влизанията с взлом в апартаментите и пр., и пр.
Тук не става дума престъпниците да бъдат залавяни веднага след като само си помислят за извършване на престъпление. Не живеем в някоя утопия като тази от "Специален доклад". Става дума да има разкриваемост и заловени, да няма подобни случаи, като този в "Световрачене", които са подигравка и с полицията, и с гражданите.
Става дума за това някой да понесе отговорност за стореното, за да не се шири из цялата страна сладникавия и изкушаващ аромат на безнаказаността. Защото точно тя е сред нещата, които създават следващите престъпници.
А някой ден и те ще хванат козия крак и ще тръгнат към пощата.
* Данни от Полицейската статистика за 2017 г. за регистрирани и разкрити престъпления срещу личността и собствеността на гражданите.
