Оптимизмът на управляващите е за пред хората. А реализмът им - за вътрешна консумация. "Всеки един министър на финансите пред хората е длъжен да бъде оптимист... Иначе помежду си сме реалисти" (отговор на министър-председателя Бойко Борисов на въпрос дали не е бил подведен от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, че кризата е свършила...).
Това е като да говориш на латински с народа си, а на майчиния език - с конете си.
Когато Дянков произвеждаше оптимизъм с облъчване от поне половин рентген в първата една година на поста си, рейтингът му спадна до връзките на обувките. Сега вече министърът на финансите очевидно произвежда само реализъм.
Значи е станал почти истински финансов министър. Не е дал нито една оптимистична прогноза за края на кризата. Нито кога ще се вмъкнем в еврозоната.
Оптимизмът сега извира само през устата на премиера. Но какъв ли му е реализмът...
Затова да попитаме кое е оптимизъм и кое реализъм по отношение на АЕЦ "Белене"?
Когато Борисов и Дянков казаха, че няма 280 млн. евро за реактор, това оптимизъм или реализъм е.
Когато икономическият министър Трайчо Трайков казва в Брюксел, че може да строим нова мощност в АЕЦ "Козлодуй" вместо АЕЦ "Белене", а премиерът обявява в София, че иска "Белене" и тя ще се строи, кой е оптимистът. Че голямо объркване настана от две противоположни тези и не се разбира реалията каква е.
Когато Трайков казва, че разговорът за цената на "Белене" започва там, където свършва този за сигурността, а премиерът - че цената е обявената от руснаците, кой за пред кого говори?
И ако оптимистичното е, че премиерът ни съобщава, че няма как да вдигне доходите, какъв ли му е реализмът...
По-добре да не го знаем. Без друго живеем страхливо - и също толкова кратко, като зайците.
