Всяко социологическо проучване съдържа нещо "скандално". В последното изследване на "Галъп" то е, че според 5% от анкетираните "да, мъжът може да удря шамар на жената".
Много медии го публикуваха, някои журналисти изчислиха, че тези 5% от пълнолетното население, готови да ударят жена, се равняват на 300 000 души и сложиха това в заглавия, защото така броят изглежда наистина внушителен.
Това представяне на статистиката много напомня на вица за оптимиста, песимиста и наполовина пълната или празна чаша.
Но няма как да не се запитаме - много ли са 300 000 души?
Ако наредите тези 300 000 души заедно на площада, те ще изглеждат шокиращо огромен брой (точно както седят и в заглавие).
Ако гласуват за една партия, тези хора биха могли да решат избори и отново ще изглеждат шокиращо огромен брой - особено за загубилия изборите.
Но ако си представите, че това е доста по-малко от населението на Варна или на Пловдив, или че толкова хора живеят в Люлин (спрямо цялата държава), то този процент съвсем не изглежда толкова много.
Второ, не можем да вярваме напълно на отговора на онези 5%. Дори да мислят, че удрянето на жена е приемливо, много от тях не биха го направили. А и често онези, които извършват насилнически актове в ежедневието си, не биха отговорили с "да" на подобен пряк въпрос.
Така, ако добавим тези подробности, може би се оказва, че фокусът върху тези 5% е изключително погрешен, но работи доста добре в полза на песимистите, които "по инерция" се възмущават, че жените са дискриминирани в България.
Да, дискриминация има. Но тя е другаде.
Ако има нещо позитивно, то е, че практически всички хора знаят, че да се удря жена не е правилно, независимо какво са казали като отговор по една или друга причина.
За жалост никой не ги е питал дали това важи и за детето, защото наскоро имаше една статистика, според която всеки ден по 2 деца се оплакват от насилие, а песничката за "плесничката" си седи в учебника по литература за 5-ти клас от има-няма 9 години.
Но да се върнем на темата: дискриминацията в България си личи не по отговора на този въпрос, а по отговора на другия, върху който малко медии спряха вниманието си, а именно:
"Вярно ли е, че майките с малки деца по-трудно си намират работа?" 95% смятат, че да.
С една дума: ако си майка - жална ти майка. Което пак опира до децата.
Възможно ли е тогава отношението към децата да е сред по-сериозните проблеми в България, отколкото в отношението на мъжете и жените един към друг?
Но децата... Ех, децата... Та те ядат бой дори от акушерките...
Всъщност, мога да ти изровя изследвания, показващи, че количествено физическото насилие, извършено от жени над мъже, надвишава извършеното от мъже над жени. В смисъл, че жените посягат по-често. Това вероятно се дължи на факта, че очакват да им се размине - а това е грешка. Разбира се, заради разликата във физическата сила, в качествено отношение нещата са различни - т.е. е доста по-вероятно мъж, решил да вкара жена си в правия път с бой, да я прати в болница, отколкото жена, решила да постъпи по подобен начин с мъжа си, да постигне същото.