Едно е сигурно - първите месеци от 2020 г. ще ги запомним с коронавируса и паниката около него. Новата здравна заплаха се превърна във водеща тема у нас с комбинацията от шеги, мемета и на моменти неподправен страх от това "Aбе, дали комшиите, дето бяха на почивка, не са "короновани" вече...".
Това е и големият проблем в случая - лашкането между паниката около новата болест и пренебрегването на заплахата, която вирусът реално представлява.
Макар в много случаи да е тежък и да натоварва и изтощава организма, коронавирусът не убива повече хора от други подобни вируси, които вече сме преживявали и които сме подминавали. Най-висока е смъртността от него в Китай - 3% от заразените. Общо за целия свят смъртността е около 0,03%.
Статистиките досега показват, че средно на всеки 100 болни от COVID-19 80% оздравяват без специално лечение, при 15% се стига до сериозни, но управляеми проблеми, а при 5% заболяването се развива доста по-тежко и може да причини опасност за живота. При много малък процент от тези сериозни случаи разболелите се действително умират.
Това обаче не означава да пренебрегваме съществуващата опасност. Този вирус е нов, в немалка част от случаите причинява усложнения, изключително заразен е и може да предизвика проблеми - както здравословни, така и в икономически план, както се вижда от световните пазари.
Всичко това обаче има и своята малка (но не и пренебрежимо малка) положителна страна. Коронавирусът е една добра репетиция за целия свят за начините за реагиране при подобни опасности.
Тази нова болест ни накара да осъзнаем колко всъщност сме уязвими, когато става въпрос за заразни болести. Досега сякаш масово се смяташе, че подобни неща са само част от филмите за зомбита и тем подобни апокоалиптични явления, които нападат и унищожават големи порции от населението. Това обаче не е съвсем така.
Представете си, ако вместо коронавирус говорехме за нещо далеч по-страшно - като треската зика или ебола, които доскоро бяха причина за глобални здравни притеснения.
И тъй като не говорим за нещо от такава величина на опасност, действително можем като общества и държави да научим уроците, които идват с тази нова болест.
Много държави по света, принудени от нуждата да се предпазят от евентуална епидемия, започнаха да изграждат реални планове за действие при подобна криза - как да се провежда масова карантина, как да се координират бързо тестове с изследвания на пътници, връщащи се от проблемни точки, какви капацитети са нужни за лекуването на голям брой заболели.
Различните държави - с една или друга успеваемост - изготвят в движение свои насоки за действие. И ако в един или друг момент заплахата от коронавируса отмине, тези насоки ще останат и ще могат да бъдат подобрени чрез обмяна на опит.
Ако не друго, този китайски вирус ни удари разбуждащия шамар, чрез който да осъзнаем, че не сме неуязвими за подобни заплахи.
Накара правителствата да се замислят за по-сериозни инвестиции в здравеопазването и превенцията на епидемии - нещо, за което светът до момента откровено не беше готов.
И да, на много места подготовката не върви толкова гладко и се появяват съмнително полезни предложения и мерки. Те обаче, в един или друг момент ще отминат. Особено ако правителствата си вземат бележката от този случай и не се оставят на следващата подобна заплаха отново "със свалени гащи".
Най-малкото - коронавирусът трябва да служи като обеца на ухото за всяка власт и всеки управляващ, за всеки местен чиновник дори, за това какво може да се случи, ако пренебрегнеш опасна болест, защото няма да изглежда добре пред партията и пред света. Както реално направиха в Китай сега.
Цялото медийно отразяване и дори преувеличение на моменти ако не друго, то поне спомогна за това повече хора да са информирани как да действат при епидемия. Колко от тях спазват предписанията за възможно най-често миене на ръцете и дезинфекциране е друг въпрос, но образователният елемент все пак беше силен.
Безспорен факт е, че коронавирусът нанесе удар върху много световни икономики, убил е вече близо 3000 души и е причинил сериозно неудобство на десетки хиляди. Той обаче е това подръпване за ухото, от което светът имаше нужда, за да си напомни за опасностите от подобни вируси.
Дали ние ще си вземем урока, вече зависи изцяло от нас.
