Поли Генова тялом е в Стокхолм, но духом бе разселена поне на три морета от неуморните патриотари - явно я взеха за холограма заради светещия й костюм. Как иначе да обясним виртуалното зобене с гордост под формата на денс хит без гайди и вокални извивки в онзи „гейски", „нагласен" и „безсмислен" конкурс, какъвто беше Евровизия преди по-малко от 24 часа?
България отива на финал за втори път в историята, така че състезанието веднага става топ тема, повод да си сипем една ракия, да пуснем надъхващ статус с главни букви и удивителни като за боксов мач на Кубрат Пулев, абе да си кажем колко сме велики, брат ми.
То, парчето не ми харесва, костюмът на Поли беше меко казано странен, ама давай този път да бием, а!
За целта българите от чужбина бяха призовани поне един път да гласуват за нещо истинско. Останалите разредиха поп фолка и малолетния хип-хоп с „If Love Is A Crime" до степен на предозиране.
Само че Поли Генова е в Швеция, за да пее, а не да се прави на новата Райна Княгиня или на обединител на нацията.
Изпълнението й действително беше хубаво, няма какво да си кривим душата. Още в началото публиката започна да ръкопляска, следователно българската песен е разпозната и хората я харесват. Реакция, която досега не сме виждали.
Трябва да сме доволни, че България показва различно и съвременно лице, след петото място на Елица, „Митре, ле" и Стунджи от 2007-ма година. Впрочем, тогава спечели изпълнителка от Сърбия, която в никакъв случай не прилича на велика маца (голямо коте), а по-скоро на американска ЛГБТ активистка и ранна имитаторка на прическата на Джъстин Бийбър.
Евровизия не е национална кауза, а един политически инструмент за отправяне на послания.
Защо Русия изпрати хомосексуалния Сергей Лазарев (който, апропо, има по-добри парчета), а Украйна заложи на мрачната балада "1944", посветена на гоненията на татарите от Крим по времето на Сталин?
Ако трябва да говорим за музикалните достойнства на претендентите, картинката е съвсем различна. Сърбия впечатли с изпълнение в стил Ейми Уайнхаус - нежна поп балада и чудовищен глас от страна на Саня Вучич. Грузия е другата държава, която заслужава да отбележим заради взривяващото инди рок парче "Midnight Gold", което сякаш е писано напук на останалите.
Нека оставим Поли да се забавлява в Швеция, вместо да й вменяваме непосилна и напълно излишна отговорност да спечели конкурса. Ако стане, ще е чудесно, но не трябва да допускаме всичко друго да бъде национална трагедия.
