Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Починете...

Ами ако няма някой по-народолюбив от Бойко? Снимка: БГНЕС
Ами ако няма някой по-народолюбив от Бойко?

Въпреки отчетливите комунистически нюанси в поведението на сегашното правителство, упорстовото, с което на чувствителния електорат, който го избра, започва да се говори за наглото му разточителство на пари, прилича на още по-класическа пропагандна тактика.

Според репортаж на bTV това лято Народното събрание е удвоило парите за ремонти на ведомствените бази и жилища на депутатите спрямо миналогодишния антикризисен бюджет. От думите на репортера Караджов става ясно, че тече ремонт на фасадата на бившия Партиен дом и на кабинетите вътре на стойност 2 млн. лв. За ПВЦ дограмата в квартирите на депутатите са предвидени 400 хил. лв.

Три милиона лева или близо половината от бюджета на парламента за капиталови разходи са за ремонта на почивната база на парламента във Велинград, която не е ремонтирана основно от 32 години. За над 350 хил. лв. се ремонтират покривите на почивните бази в Евксиноград и Шабла, а над четвърт милион струва ремонтът на почивната база на МС в Боровец. 13 бунгала на Камчия, собственост на Министерството на околната среда и водите, се ремонтират за 390 000 лв., завършва репортажът, като се посочва, че годишният бюджет на НС е 58 млн. лв.

Ако успее да надмогне първоначалния афект от набързо нахвърляните "хиляди" и "милиони", всеки нормален гражданин би стигнал до заключението, че като не умеят да контролират собствения си живот, както и избора си на лидери, на българите им остава да се опрат на дребнавата теза, че чуждото консуматорство е причина за тяхната бедност. Само хвърли един поглед по форумите след тая новина и ще видиш как там цари комунистическият дискурс, който заклеймява(ше) всяко подобно поведение като "антинародно".

Ясно е, че депутатите струват далеч по-малко, отколкото им се дава за това, което дават. Но да не би да не е соцпохват спекулацията с всенародната нищета тип "хората гладуват, а те си строят рехабилитационен център". И ако ще се късат нервите на едно комплексирано еснафско общество по този начин, властта ще продължи да се взема чрез триумфалния популистки образ на поредния харзиматичен герой, който обещава справедливост на масите. Вместо експертност.

Явно активният електорат не се слави с ценз, а с налапване на куката, кордата и тапата на емоционалните медийни послания. На този електорат проблемът му е, че гадните привилегировани служители в Парламента почиват в станция за милиони, вместо цярящата корупция за милиарди. Защото учи живота, излегнал се удобно пред телевизора. Почивайки.

Затова и имаме примитивното вярване, че ако властта разполага с удивителни блага за съществуване, същото се полага и на нас, а ако ние крайно нямаме възможност да си ги осигурим, управниците ни също трябва да живуркат по нашия сиромашки аршин, вместо да изнагляват с ремонт на обителта си.

Отдавна сме в „посткласово" време, в което "добруването" ни (по Цачева*) зависи от самодейността ни и отговорността ни, а не от взирането в алчния лукс, който цари на върха на йерархията. Не че не е важно колко харчи властта за освежаване на кабинетите и почивните си бази (а и кой точно ги ремонтира?). Но когато избирателите (защото в момента зрителите са избиратели) се разстройват с подобни медийни съобщения, са склонни инатливо да си дадат гласа за всеки, който ги увери, че работи на старата си пишеща машина, а не на някакъв скъп Mac.  

Реформаторска партия се появява там, където има реформаторско мислещо съсловие. А щом башмедиите за пореден мандат след 89-а си играят със страстите български, значи сме узрели само дотам да избрем някой по-народолюбив от Бойко. Ами ако няма такъв?

Най-четените