Нормите в България често се творят или в паралелна на реалността действителност, известна и като "правен мир" - или за определено лоби.
Само два примера от последните дни. С надеждата да не бъдат приети във вида, в който се предлагат.
Пример 1: Връщане на старите лекарства с касови бележки в аптеката, от която са купени
Дали министърът на здравеопазването Стефан Константинов е чел проектонаредбата на министерството, което оглавява? Защото няма съвършено никаква връзка с реалността.
Първо и най-съществено, дали някой от експертите, писали проекта, е пазил касова бележка повече от 3 седмици да речем. Ако не, да си направят този експеримент - и да разчетат без лупа какво пише на нея след това.
Второ, както забелязаха умни хора, срокът на годност на лекарствата на таблетки е от 3 до 5 години. Това какво значи - че трябва да се пазят касовите бележки толкова дълго време? Значи върху тях ни буква, ни цифра ще остане.
Трето, на касовата бележка не пише наименованието на медикамента, който се връща. Как ще гарантира това, че връщаме точно закупеното?
Четвърто, както отбелязаха от Националната аптечна камара, ако аптеката е закрита, къде връщаме? Най-вероятно, ядосани, ги изхвърляме в най-близкото кошче за боклук. И оттук, към петия аргумент.
Пето, според проектонаредбата, ако изхвърлим стари лекарства в кофите за боклук, ни заплашва глоба от 300 до 1000 лева. Кой ще следи за това?!!! Колкото глобяват за фасове по улиците или неправилно пресичане. Как мислят да налагат глобите - до всеки контейнер ще дебне инспектор, който ще проверява какво има в торбата за боклук? Или... А кой ще следи дали не изливаме сиропа за кашлица с изтекъл срок на годност в тоалетната?
99% от глобите в България са несъбираеми, просто защото никой не ги събира.
Обобщение: Лекарствата трябва да се връщат без касови бележки. Работа на НАП е да следи дали търговците ги издават. Държавата - в лицето на МОСВ и МЗ, е редно да предвиди някакви средства, които да отпуска на аптеките за унищожаването им. Нали затова съществува ПУДОС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) към МОСВ...
Пример 2: Трикът на Столична община
Главният архитект на София Петър Диков се кани да внесе предложение до Столичния общински съвет (СОС): Гражданите, а не общината, да ремонтират тротоарите около блока си и да стопанисват детските площадки. За сметка на етажната собственост - т.е. за наша.
А какво ще прави общината? Общината ще контролира в площите край блоковете да не се гледат животни и да не се монтират рекламни съоръжения, казва Диков. Забележителна грижа. Как така общината се грижи за междублоковите пространства, когато издаваше на кило разрешителни за строителство, и не се грижи, когато към тях вече няма никакъв подобен интерес?
Първо, не може да бъде накаран някой да влага пари в имот, който НЕ Е НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ. Когато собствеността на земята под и около блоковете бъде прехвърлена на етажната собственост - ОК. Но дотогава грижата за тротоарите си е грижа на Столична община.
(Проблемът със собствеността на земята под блоковете не е решен, няма и да се реши в близко бъдеще. Така че нека общината не ни делегира свои задължения. Въпреки че се обсъждаше, в Закона за етажната собственост така и не залегна възможността за изкупуване на земята под блоковете от собствениците на апартаментите.)
Законът за етажната собственост зацикли още в частта за санирането, което държавата иска да наложи силово, какво остава за средства, събирани за възстановяване на тротоарите пред блоковете.
Второ, в частта за градинките - там, където доброволният принцип си действа, ще си действа и занапред. Но това не е навсякъде - на повечето места тези пространства са похабени от боклуци и занемарени. И това си е работа на общината.
Трето, главният архитект на София, както и всички, които живеем в столицата, сме съвършено наясно, че Столична община иска да избяга от задълженията си да инвестира в тротоарите и междукварталните улички. Не че досега го е правила - достатъчно е да се видят програмите за ремонти от последните 3 години. Само да не ни го представят като наше задължение.
Толкова е лицемерно, че си даваме сметка за какви глупаци ни взема.
