Въпрос за 2,5 млрд. лева

Ако се чудите кой от министрите на Бойко Борисов ще има честта сключи сделки за близо 2,5 млрд. лева до края на годината, едва ли ще ви мине през ум, че това е Николай Ненчев.

Невероятно, но факт: кабинетът одобри наведнъж три инвестиционни проекта в отбраната - за придобиване на осем нови изтребителя в периода 2018 - 2020 г., за поддръжка на наличните МиГ-29 и за покупка на два модулни патрулни кораба за флота.

Както каза Ненчев: Днес се взимат решения за 30 години напред.

Тази клетва не е преувеличение. Отчитайки жизнения цикъл на съвременните бойни самолети и кораби, решението може да промени силите на Българската армия през следващите 40 и повече години.

За всички залогът ще е огромен - не само ще се харчат бюджетни пари в огромни количества, но и на карта е заложена националната сигурност.

Въпросът за 2,5 млрд. лв. е: може ли МО да се справи с толкова тежка задача? Защото печалният опит дотук не дава поводи за оптимизъм.

През последните 10-15 години всички големи поръчки за военна техника са придружени със скандали - къде по-големи, къде по-малки. Цяло десетилетие мина от поръчката на вертолетите Cougar и Panther, а България все още води спорове с производителя Airbus Helicopters.

Гигантските сделки за изтребителите, корабите и частите за МиГ-29 ще трябва да прескочат минното поле на обществените поръчки.

В същото време - човекът, който отскоро ръководи мегаструкурата за покупките на армията, Венислав Цанов беше „помолен" да излезе в неплатен отпуск заради натрупването на критично количество от проблемни процедури, проверявани и от Военна прокуратура.

Кризата в МО около повишението на Цанов в длъжност „сив кардинал" предизвика и вътрешнокоалиционни сътресения в Реформаторския блок.

Нещо повече: 180 000 000 лв. за плащания по сделките за корабите и изтребителите бяха отпуснати още в края на октомври, когато стана ясен и бюджетът за 2016 г.

Вместо директно да внесе готовите инвестиционни проекти, обаче, военният министър загуби 5 месеца в очакване на „доклад" от вътрешна комисия в МО. Така и не стана ясно що за доклад е бил изготвен, защото Ненчев буквално забрави за съществуването на комисията си.

Ако до края на годината няма договори, няма да има и плащания за тях. Следователно - и целевите средства не могат да се изразходят.

Военният министър се кълне, че до края на 2016 г. договорите ще са готови, но това изглежда като проява на наивен свръхоптимизъм.

Месец март изтече, а е направена само първата стъпка.

Тепърва проектите ще се обсъждат в Народното събрание. Едва тогава ще се подготви и обяви процедура за възлагане на обществена поръчка, ще трябва да се изчакат оферти, да се оценят и да се обяви избор на победител.

МО ще има нужда от време да преговаря за условията по договора, а той не може да влезе в сила, ако не бъде ратифициран от парламента.

Що се отнася до сделката за изтребителя, по света подобна процедура отнема 12-18 месеца, и то - в далеч по-уредени страни от България.

Няма причина да се мисли, че сделката за патрулните кораби, които трябва да се строят у нас, ще бъде по-бърза.

Ако кабинетът „Борисов 2" се справи сравнително прилично с тази поръчка, ще може да се похвали, че е решил тежкия проблем с остарялото съветско оборудване на въоръжените сили.

Ако не успее, обаче, ще отчете много болезнен гаф, който не просто ще струва милиарди, но и може да се отрази пагубно на отбранителните ни способности.