Това, че има огромна дупка между образователната система и бизнеса, отдавна се знае. И докато в публичното пространство спорът се мести в посока трябва ли академичното да се нагажда спрямо бизнеса, реалният проблем сякаш бяга.
Оказва се, че едва 6% от работодателите в България се престрашават да наемат току-що завършили студенти или ученици с професионално образование. И то - само за да се разочароват.
Всеки трети от висшистите и над половината от хората със средно образование нямат нужните знания и умения, за да работят това, за което са учили.
В превод: нито на училищно, нито на академично ниво образователната система успява да подготви кадрите за живота напред - т.е. не успява да им даде образованието, с което могат да се интегрират в професионална среда. Именно онова, заради което стават част от системата.
Какви са причините за това, може да се спори - дали лошите учебни програми, които не са обновявани от преди компютърът да се върже с Интернет, дали липсата на качествен контрол на знанията, която води до най-ниска оценка "добър 4" в студентските книжки.
Нишката се къса още в гимназиите, където и 4-ката е много завишена тройка с цел да не се смъква успеха на абитуриентите, за да изглежда по-престижно училището.
Оттам нататък рядко се налага на ученика да доказва каквото и да е - освен ако не става дума за някоя инженерна специалност с висок праг на входа и съмнителни перспективи на изхода.
Проблемът не е, че държавата произвежда безработни отличници, а че не произвежда активни и самостоятелни индивиди, които сами да поемат инициативата за професионалната си квалификация.
Вместо да се насърчава предприемачеството и ранната ориентация към практически умения, младите българи се всмукват по инерция от "университети", които не правят наука, а надграждат гимназиалната посредственост.
След 5 години загубени в имитация на труд и безпаметно студентство, все повече кандидат-архитекти, юристи и икономисти се вливат в армиите от анонимни служители в кол-центрове или "сектор услуги", защото иначе не могат да си платят наема със заплатата, която "престижната" специалност им предлага.
Сигурно на нечий планово-административен мозък му се струва изключително социално-отговорно да се поддържат 50+ ВУЗ-а и безбройните им филиали из цялата страна, с цел да се крепят демографията в провинцията, но това е пагубно както за науката, така и за бизнеса.
Неслучайно след IT-специалистите, конвертируеми с познанията си по цял свят, най-търсените професионалисти с висше образование в България са... чиновниците.
И в "нормалния" свят е така, затова има "интерншип" или стажове.
Дообре, че завърших Първо средно та сега нямам тези грижи
Първо средно по нашенско му думат на Първи клас до средата да го ...
Само че в действителност, проблемът е повече в "бизнеса", отколкото в образованието (отделно от неговите недъзи), просто защото в голямата си част, българските фирми са от микро величина и затова им трябават хора които да могат да работят адекватно още от първият ден. Работил съм и в малки и в сравнително големи конпании и разликата се вижда. Ако имаш отдел от 10 човека вършещи нещо еднакво, винаги има място за единадесети, за който се очаква (съвсем нормално), че след пет - шест месеца, ще е адекватен на колегите си, а след година-две ще е завършен специалист в областта на дейност на фирмата. Разбира се - ако не става, да идва следващият. Такива фирми във всеки бранш обаче, се броят на пръсти - основата на повечето "бизнеси" са с по четирима- петима работника и един двама техници, или дистрибутори или каквото е там. Отделно, че освен това са и слабо организирани и хаотични. А в фирмен хаос и неразбория, някои и цял живот не се научават да работят.
Извинете какъв е проблема?В пазарната икономика риска да назначиш некадърник се носи от бизнеса.Негова карма.В държавната администрация има конкурси и политическо лобиране/калинките/.Ами трябва да сме винаги нащрек и публицистично безкомпромисни.Не хвърляйте вината върху учителите.Акъл се предлага и се приема от индивиди желаещи това.Насила акъл–фанатизъм.моля оборете ме.