Тя е на 19 години, но вече е майка на тригодишно дете. Пред съседите е скромна, мила, възпитана и любезна; у дома е смазвана от бой от безработен бивш затворник. Тя не иска да говори за проблемите си, но целият квартал слуша писъците при поредния побой.
Тя е красиво и добро момиче в разцвета на силите си, но вече я няма. А можеше да оцелее, ако беше получила помощ навреме.
Пребитата до смърт Ивета от Айтос е просто поредната единица в масива от смазани човешки съдби, които минават под общия знаменател "домашно насилие". Колко по-предсказуем можеше да бъде краят на нейната история?
Непълнолетна десетокласничка забременява от криминално проявен мъж, който е с 8 години по-възрастен от нея - само този факт би трябвало да включи всички сигнални лампи в МВР, Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, в училището на тийнейджърката, в поликлиниката, в която е водила бебето си на прегледи.
Никога нямаше да се стигне до сцените на публично унижение, при които пияният насилник е замерял с камъни и пръти младата майка по улиците на родното си село, ако онези лампи бяха светнали навреме. Нямаше да се стигне до убийство по особено жесток начин.
Съседките вдигат рамене - подавали са сигнали за тормоза над Ивета, но напразно. Момичето е отпращало полицаите с лъжи, че не е бита от мъжа си.
"Как може нормално момиче да живее с изрод?", "Тя си е виновна", "Аман от такива жертви" бяха коментарите на форумните философи. И ако на тях им е простено неразбирането на това самоубийствено поведение, то реакцията на институциите издава същото неадекватно ниво на компетентност.
Жертвата не се страхува само от шамарите и ругатните. Страхува се от това, че може да остане сама, а самотата боли повече от всичко на света.
Страхува се, че ако се оплаче, само ще влоши присъдата си, ще озлоби побойника, "ще си го изпроси". Не помага и фактът, че в 19-хиляден град като Айтос, в който всеки се познава с всеки, грижата към ближния стига до заключената входна врата.
Почти дете, с дете на ръце, без образование и без особени перспективи за работа - за нея единствената сигурност са четирите стени и покривът над главата, а те са й дадени от насилника. Страхът, че няма да се справи без подкрепа, блокира рефлексите за самосъхранение.
Когато си едва на 19, а си в пълна физическа, психическа и финансова зависимост от чуждата агресия, не си в позиция да разсъждаваш трезво за живота си.
Деформациите, които психиката търпи след подобен тормоз, не се различават от ефектите на тежката депресия, която кара "нормални" хора да посягат на живота си.
Затова не чакайте от момичета като Ивета първи да потърсят помощта ви. Срамът, стигмата, внушението за вина, разстроената самооценка, самотата и отчаянието ги спират да говорят с вас.
Говорете вие. Подайте им ръка, покажете им, че ви е грижа и че разбирате болката им. Покажете, че техният живот и здраве са важни дори за далечния познат.
Не се успокоявайте с мисълта, че сте направили всичко по силите си, като сте набрали 112. Не е достатъчно.
Няма силно общество, което изоставя най-слабите си. Няма щастлива нация без нормална система за взаимно подпомагане, без пространство за лична свобода и без способност за емпатия.
Няма силно общество, в което съседите си нямат доверие за чаша захар, камо ли за подкрепа в дълбоко лични, неизказани пред никого, болезнени проблеми. Затова и Ивета вече я няма.
Говорете вие. Подайте им ръка, покажете им, че ви е грижа и че разбирате болката им. Покажете, че техният живот и здраве са важни дори за далечния познат. Ами не, не може! Ние сме против жените, подложени на насилие! Ние сме мачо.бг.ком, ние сме против всякакви конвенции, защото съзираме в тях Сорос, еврейската намеса, световната конспирация и пр. Защото сме мачо.бг.ком и сме против джендърите, против гейвете, против, против, против..... Ние сме си против! Пука ми, че някаква си я пребиват, убиват и т.н. Най-вероятно си го заслужава! А пък и да знаете колко са тормозени, бити и убивани от жените си.... Пазим си внуците, така да се каже, нали, Дедо? А пък чуждите що де не мрат??
Драконе, да си с кисело зеле посред лято, не е най-добрата опция, но както и да е. Казваш, че момичето е отишло от София на другия край на държавата. Това като на майната си ли да го разбираме? Много ли е странно човек да зареже София? И само ТОЗИ край на държавата ли, откъм столицата, става за живеене? Да не дава Господ на никого да изпада в ситуация, в която е готов да се хване за сламка, защото най-често в такива случаи се хваща за изгнил клон.
E, за цялата тази работа - българският народ го е казал отдавна - "Дайте на една жена да избира от сто чанти - ще избере най-хубавата. Дайте и да избира от сто мъже - ще избере най-големия боклук" И това не е някаква абстракция - аз имах една бивша съученичка която се разведе със съпруга си "защото бил мухльо и и било много скучно с него" - и се събра с един див патър, дето всяка вечер я бие. По логиката на автора - аз трябва да се чувствам виновен ли?
Гнусна история. Факт е, че е рецидивист. Факт е, че го е взела затворник и че е забременяла на 16. За мен е ясно, че социалната прослойка е много ниска. Разбирам, че я е било страх. А, неините родотели къде са??? Детето ти забременява на 16 от затворник, който я бие. Те и били говорили, предполагали, че може да се случи. Ами добре, поне е едно са добри- предположенията..
Прочетох статията и коментарите, но тях няма да ги коментирам, защото няма смисъл. Ще напиша нещо по-различно. Навремето познавах Виола, преди изрода Стефан да я убие. Отдавна стигнах до извода, че булгаропитеците смятат, че след като са с една жена, тя им принадлежи, вещ им е и могат да разполагат с нея, както намерят за добре. Имам една приятелка, проститутка, та тя ми разказа как е станала такава. Живее в малко градче в Южна България. НА 17 години е била изнасилена и забременява. Попитах я: - Чакай малко, там полиция нямате ли? Тя ми отговори: - Всички се познаваме, законите са различни. Не може да си бременна и да нямаш мъж. И така тя се омъжва за изнасилвача си, живее с него, ражда му и второ дете. През цялото това време е малтретирана физически и психически. Накрая ужаса става толкова непоносим, че бяга от него, изоставяйки децата си. Отива при приятелка в София, моли я за подслон и за помощ, да и намери работа. Тя и казва, че е проститутка и ако иска, може да я уреди при шефката си. И така, обърканото младо момиче става проститутка. Сега чува децата си само по телефона, не ги е виждала от години...Е, къде е държавата? А ако знаете само колко е красива.
Сигурно винаги има фактори да си прецакаш живота, но винаги е по- лесно да се оставиш по течението. Наистина горкото дете
Ако говоренето оправяше нещата бе било чудесно. Уви, причината е липсата на страх от Бога, както на личностно, така и на обществено ниво. Не случайно е писано, че страхът от Бога е началото и същността на всяка мъдрост. Липсата му води до описаните и доста по-неприятни от описаните събития.
Kenny McCоrmick, Да, елитен ескорт е. Взима повече от 100 на час. Когато написах "Къде е държавата?" имах предвид, че ако бяхме нормална страна тя, както ми е разказвала, би следвало да отиде в МВР, да разкаже какво и се е случило и да вкарат изрода в затвора, а да не и се налага да се омъжва за него. И НЕ!, не и харесва да е проститутка, но понеже е красавица и парите са и толкова добри, че не се вижда как да работи за 1000 на месец. Аз лично я оправдавам и разбирам. И за друго си прав - наистина си избира клиентите и връща, интересно ти откъде си наясно с този прийом на елитните ескорти Явно не само аз си джиткам по такива места
Щом е красива да проституира. Жалка история. Не е злоба, ако ме познаваш ще разбереш. Ама оправданието, че е хубава, трябва да се продава е много зле. Има много хубави жени, с различни професии. Има такива, които са инжинери, архитекти, лекари и т.н и простититки. К**** не ставаш, а се раждаш.