На това му се казва огнена седмица! Още преди пожарът в "Нотр Дам" да остави историческата катедрала без голямата й кула стрела и без по-голямата част от покрива, множество метафорични пожари се появиха на информационния хоризонт.
Ако не друго, народният поет най-сетне ще си отговори "Има ли пожари".
Още от неделя сутринта изборната драма течеше с пълна сила в основната опозиционна партия БСП. Столетницата трябваше да реши въпроса с предизборната си листа на Шрьодингер, в която бившият партиен лидер Сергей Станишев ту го има, ту го няма. Той и настоящата лидерка Корнелия Нинова се впуснаха в една мащабна игра на "пре...(скочи) другарче", която на практика зае централно място в събранието на националния съвет на БСП, който трябваше да каже кой влиза и кой не влиза в листата на социалистите.
Крайният резултат беше толкова объркан, че лидерката Нинова реши да действа като Пилат Понтийски и да се разграничи от избора на червените другари, докато за Станишев остана утешителното пето място зад "известни" и "изтъкнати" лица на левицата като Петър Витанов и Цветелина Пенкова.
Но каквото - такова. Партизан за бой се стяга или поне за избори, които трябва да изиграят ролята на мащабен вот на недоверие на сегашното правителство. Поне така казва Корнелия Нинова. Само обаче да не стане като с всички досега обявени от нея вотове на недоверие, че с тях тя няма кой знае какъв успех. Но това ще го видим на 26 май.
Иначе се отваря възможност да видим първи партиен лидер у нас как попада в затвора. Катастрофата на Лютви Местан от неделя следобед успя да разпали достатъчно гневни мнения, които се надяват най-малкото на затвор, дори още преди да са се разбрали всички подробности около случая.
И ако тежестта от смъртта на 6-месечно бебе определено възбужда към гневни реакции, то правосъдието у нас и тук намери място и за капка абсурд. Мярката за неотклонение на Местан ту я имаше, ту я нямаше, за да се появи накрая отново след спешна проверка на имотното му състояние. Цялото това упражнение може и да не укрепи вярата в българското правосъдие и правораздаване, но определено успя да събуди много творчески и патетични благопожелания към намесените в случая лица.
Като се замисли човек, цялата ситуация много наподобява самото поведение на Лютви Местан - успява да изиграе една здрава ръченица върху колективните обществени нерви.
За да се прехвърлим по-нататък към Десислава Иванчева - най-близкото, което страната ни в момента си има като свой собствен Нелсън Мандела (ама по български).
Да даваме оценка за това доколко бившата кметица на "Младост" не се наемаме, но присъдата за корупция "в особено големи мащаби" за 20 години затвора спокойно може да попадне в графата с правните абсурди.
Ние може и да не сме прави, ама кюфтетата без лук и присъдите за корупция, които могат да надвишат присъда за предумишлено убийство, не ги уважаваме.
Като се замисли обаче човек, това май е ако не първото, то поне едно от много малкото такива дела за корупция, които в крайна сметка успяват да завършат с присъда, още по-малко с толкова внушителна. Сигурно и затова - липсата на количество осъдени се компенсира с качество в продължителността на присъдата.
Сега на Иванчева й остава да се бори за евродепутатско място и да ползва темата, поставяйки себе си в ролята на жертва на борбата си с мафията, властта, политическото статукво и т.н.
За сметка на това тази седмица видяхме цели 58 души, арестувани за организиране и провеждане на кучешки боеве.
Няма да повдигаме темата за това що за чикид... неприятни личности може да се занимават с подобен род дейнност. Скрити в стар пионерски лагер някъде над Панчарево сума души са ходили и са залагали по 500 до 4000 лв. на "двубой".
За жалост това няма да е първата, а едва ли ще е и последната новина за това, че някакви хора утоляват жаждата си за кръв и насилие, насъсквайки животни едни срещу други. Това, което стряска обаче е обемът на цялото нещо - 58 души арестувани. От които вероятно над половината ще се измъкнат с глоби или с някакви пробации.
За сметка на това поне тази година не падаме по-надолу в класацията по свобода на печата, извършвана всяка година от "Репортери без граници".
В частта от доклада на организацията, засягаща България, отново отчитат обичайните проблеми с корупцията, концентрацията на власт и ресурси, проблемите в съдебната система и фактът, че много медии се заиграват с това. Въобще обичайните неща, на които сме свикнали вече.
И все пак няма как човек да не се запита как така България може да е по-назад в тази класация от Нигер например, където има реална действаща държавна цензура върху медиите. Че проблеми по темата у нас има, има. Че са сериозни, сериозни са... но подобно нещо идва малко несериозно, особено на фона на цялата методология на "Репортери без граници", която разчита общественото усещане на журналистите от конкретните държави за свобода на словото. Иначе казано - от време на време обичаме да си казваме, че сме най-зле в ЕС.
Иначе цялата седмица премина на фона на новини за катедралата "Нотр Дам" в Париж.
И ако на всички ни беше тъжно за загубата на такова културно богатство, големите дрязги у нас дойдоха, след като се събраха едни над милиард евро за реставрацията й. Дечицата от Африка за пореден път бяха ощетени от неглижирането на богатия Запад. Казаха братята им от бедна България.
Как става така, че се сещаме за горките африканчета само когато някой друг е решил да изхарчи голяма сума пари, е мистерия. Човек ще си каже, че от толкова много изтъкване на този промер с тях, все някой е решил този въпрос окончателно, но уви...
Ако не друго, то поне в крайна сметка от всичкото събрано за "Нотр дам" може все пак да останат няколко милиона и за дечицата от Афтика. Ако не, здраве да е.
