Тази седмица, на 1 декември, началникът на отбраната събра ресорните журналисти и предновогодишно направи кратък отчет за свършеното през годината. Едва ли някой от присъстващите подозираше, че генерал Константин Попов всъщност се прощава с журналистите, сред които той винаги се чувстваше в свои води.
Рапортът за освобождаване от военна служба, който генерал Попов подаде вчера, е чл. 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили и е във връзка с придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
Точно по същите букви на закона преди четири месеца от армията си тръгна и генерал Румен Радев.
Публично генерал Попов не е посочил мотивите за своето напускане.
Според агенция „Фокус" началникът на отбраната определил това като морален акт, тъй като в продължение на години е бил пряк началник на новоизбрания президент генерал Румен Радев и по този начин дава възможност на новия държавен глава сам да определи най-висшия военен, с когото да работи за развитието на Българската армия.
Логика в тези мотиви няма - ако я имаше, то практически цялото военно ръководство на въоръжените сили трябваше да подаде оставка, защото е било по-висшестоящо от бъдещия върховен главнокомандващ.
Ако трябва да се търсят реалните причини за напускането на генерал Попов, то те се коренят в отношенията му с избрания за президент Румен Радев.
Пет години (2009 - 2014 г.) двамата бяха начело на Военновъздушните сили - Попов бе командир, а Радев негов заместник. Този тандем работеше добре доста време, но към 2013 г. отношенията между двамата се влошиха. Казват, поради тотално различната им визия за развитие на ВВС.
През лятото на 2014 г. Попов бе назначен за заместник-началник на отбраната, а Радев стана командир на ВВС. Пресечните точки между двамата намаляха, но и отношенията им останаха повече от хладни.
С идването на власт на кабинета „Борисов 2" генерал Попов се пристрои плътно до министър Ненчев и премиера Борисов, което му помогна през февруари 2016 г. да стане началник на отбраната, след като неговия предшественик вицеадмирал Румен Николов бе отстранен с процедурна хватка. През май 2016 г. Попов бе произведен в четиризвезден генерал.
Паралелно с това вървяха драмите с МиГ-29 и тихите скандали и боричкания между военния министър и генерал Радев. В този конфликт генерал Попов е заел твърдо страната на Ненчев, което е довело до непреодолим разрив между него и Радев.
След смазващата победа на президентските избори, която Радев реализира за Попов имаше два варианта - да остане на служба при президент, с който има меко казано лоши отношения или да напусне армията. На 2 декември Попов избра втория вариант.
С напускането си генерал Попов дава възможност на новоизбрания президент да започне кадруване по върховете на армията още от първите дни на своя мандат. В стройната военна система се оформи празнина, чието за запълване ще отговаря Радев, който ще посочи новия началник на отбраната.
Това обаче е само половината история.
Малцина очакват, че генерал Попов просто така ще изчезне от обществената сцена. Биографията му е безупречна, слави се с комбинативно мислене и може да се похвали с дар слово, което заедно с вродения му усет да работи с медиите, определено му помогнаха за издигането в армейската йерархия.
„Аз като гледам Попов, че какво му е на Попов? Може да издигнем него и да стане генерал срещу генерал", това каза премиера Борисов на 2 август 2016 г. - ден след подадения рапорт за напускане от генерал Радев.
Думите на Борисов, обаче може да са пророчески. Отношенията между него и началника на отбраната са доста добри и политическият потенциал в последния със сигурност е добре видим за ГЕРБ.
Военният министър даде висока оценка за Попов и многозначително отбеляза, че би се радвал, ако генерала се отдаде на обществена дейност и че България има нужда от човек като него.
Напролет предстоят парламентарни избори и едва ли ще е изненада ако генерал Попов се окаже в листата на някоя от политическите партии - много вероятно в тази на ГЕРБ.
Армията ни е деполитизирана, но май ставаме свидетели на сериозно текучество на кадри оттам към политическата сцена.
Дали ще е за добро, предстои да видим.
