Ако в последните дни сте си пуснали някоя от програмите на БНР, няма как да не сте забелязали отсъствието на съвременна музика. След спор с Музикаутор, Българското национално радио излъчва само музика създадена преди 1946. От разменените по медиите обвинения е изключително трудно дори на добре запознатите с материята да се ориентират в създалата се ситуация. И докато се наслаждаваме на класика, фолклор и джаз в ефира, не е зле да изясним веднъж за винаги всички неясни моменти.
Вместо да тропат ядосано с краче, от Музикаутор не е зле да дадат подробни обяснения за дейността си. Защото сегашното им поведение и цифрите от финансовия им отчет оставят впечатление за един малък вид изнудване спрямо БНР. За сметка на данъкоплатците. И то скоро след скандала с изгорелите депозити на Профон в КТБ.
БНР плаща за авторски права 1% от субсидията си и 4,55% от рекламните си приходи. В същото време частните радиостанции отделят за Музикаутор до 4,4% от приходите от реклама. За 2015 тези цифри представляват 487 768 лв. за БНР и 613 084 за всички останали. При това съотношение е странно да говорим за неравнопоставеност, или поне не в полза на националното радио. Дали причината за новите претенции към най-големия и редовен платец не се крие в трудностите на Музикаутор да събира дължимите суми от частните радиостанции? От този следват още редица въпроси. Каква част от сумите, дължими от частните радиостанции, остава несъбрана? И трябва ли тя да бъде компенсирана със средства от държавния бюджет? Кои са най-големите длъжници и защо Музикаутор не предприема никакви мерки срещу тях?
От Музикаутор съвсем естествено дават за пример други европейски страни, където между 2,5 и 5% от бюджета на националните радиа отиват за авторски права. Във Франция например групата държавни радиа France Radio беше първата, която подписа нов договор за авторските права преди 2 години. Преди това обаче бе проведено дълго обществено обсъждане, в което организациите управляващи авторските права отговориха подробно на всички въпроси относно дейността им.
От лесния отговор на въпроса "Защо са монополисти?" до по-трудния "Какъв % от събраните суми отиват за издръжка на самата организация?".
Авторските права в повечето страни се управляват от 2-3 организации (най-често 2, една на авторите и продуцентите и една на изпълнителите), тъй като така е по-лесно за тези, които плащат. Отговорът, макар и логичен, съвсем не е очевиден. Но си представете малка радиостанция или бар да води преговори за музиката, която излъчва, с 30 различни организации. Един малък ад. Освен това като единствен представител на много музиканти, за тези организации е много по-лесно да оказват натиск върху големите медийни групи и така да защитяват по-добре интереса им. Това е отговорът, който Музикаутор и Профон трябва да дадат, когато ги обвинят в злоупотреба с монополно положение. Лесното обаче свършва дотук.
Събирането на сумите е неясно, но тяхното преразпределяне е тъмна Индия. Повече от шест месеца продължи във Франция обсъждането на високия според всички процент, който отива за издръжката на една от организациите (SACEM) - 15,2%. А организацията обеща да го намали до под 10% до 2020. Редно е да получим отговор на въпроса "Какъв е този процент при Музикаутор и Профон?"***. Особено когато на практика почти 50% от приходите на тези организации идват непряко от държавния бюджет (през БНТ и БНР).
Музикаутор и Профон дължат и отчет на авторите и изпълнителите, повечето от които получават смешни суми. Недоволството в бранша нарасна в последно време и изненадващо доведе до напрежение там, където има най-малко проблеми със събираемостта. Новата управа на радиото обаче се оказа костелив орех.
А идеята на генералния директор на БНР да се превърне в представител на редица български творци като нищо ще стане реалност и ще обърка още повече ситуацията.
Освен липсата на прозрачност, в този казус най-силно се усеща липсата на солидарност в бранша. Ако подобен казус се случи във Франция най-вероятно всички радиостанции ще бойкотират организацията в подкрепа на националното радио. Подобно нещо се случи, когато държавата се опита да наложи квоти за френска музика.
От цялата суматоха има надежда да произлезе добра новина - пълна прозрачност на процеса. И край на Музикаутор и Профон в сегашния им вид. Защото в краткосрочен план те са далеч по-губещи от националното радио. А търпението на гилдията към тях е на привършване.
*** След публикуването на текста, от "Музикаутор" посочиха пред Webcafe.bg, че процентът за издръжка на дружеството е 16,23% за 2015 г. Приходите през тази година са 7 459 048 лв. - с 2,4 млн. лв. повече от предходната. Таксата за административни разходи през 2015 г. е намалена в сравнение с нивото й от 19,16% за предходната година.
