За да определиш някого като „престъпник", се изискват компетентност и правна култура, които по нормален начин се придобиват с 5-годишно следване в университет. Във Facebook са достатъчни няколко снимки и пост, който започва с „Важно" и закършва със „Споделяйте".
За последните 24 часа над 12 500 души са направили това с изобличителен статус за предполагаем трафикант на жени или изнасилвач, който „броди из центъра на София".
Мъжът е нисък, носи странно яке, като реквизит от балкански римейк на индиански филм, и това изглежда единственото му провинение на база снимките, а като се зачетем в описанието, разбираме следното:
- Забелязан е преди три дни и преди три години на една и съща улица
- Не е от София и пита млади момичета за change бюро
- Опитва да ги заведе нанякъде, където „вероятно чакат и други мъже, защото постоянно говори по телефона с някого, който му дава много зор"
- Тези мъже „може да се занимават с трафик на момичета, може да ги изнасилват и обират"
Авторка на Facebook статуса пише, че въпросният господин опитал да завлече и нея, след това е спасила предполагаема жертва, тръгнала с мъжа, накрая подала в сигнал в полицията, но там не й обърнали сериозно внимание.
Може да е истина, но може и да не е. И никой от хилядите потребители, споделили този пост, не може да докаже нито едното от двете.
Вместо да вдигаме виртуални палци, по-добре да хвърлим боб дали наистина въпросният тип е криминален. От коментарите на нейни приятели под публикацията само един потребител се интересува от този въпрос. Останалите благодарят, вземат си бележки, разпространяват лика на "перверзника".
Ако мъжът е с криминално съзнание, този Facebook активност хипотетично би била полезна. Утре обаче друг може да реши да си направи шега, да отмъсти на някого, една лъжа, повторена 12 500 пъти, става истина от последна инстанция.
Има и още по-лош вариант - нечия будна гражданска съвест да раздаде правосъдие, вдъхновена от онзи Динко от Ямбол, който ходи на сафари за бежанци. "Правосъдие" без присъда.
В едно социално стадо да бъдеш прокурор, следовател и съдия (често пъти едновременно) е жизнеутвърждаващ нагон, противоестествен на това, което и малките деца знаят от криминалните филми - всеки е невинен до доказване на противното.
Според Наказателния кодекс подобни акции могат да бъдат определени като набедяване. В социалните мрежи се смятат за „отваряне на очи", „истина" и „обществена безопасност".
Ако не вярваме на истинското правосъдие, това не означава, че трябва да го подменим с Facebook присъди по бързата процедура.
Следващия път „престъпникът" „може", „вероятно", „изглежда" ще е някой от вас. Имаме право да не харесваме държавата, но нямаме право да си измисляме нова.
