Тъмните векове се завърнаха, многострадални православни християни, затова вярвайте на дядо Николай и му позволете да посочи кмет на Пловдив, вместо вас.
Нима в Средновековието западните монарсите не са вземали държавния престол, ако църквата не им даде благословия и не им сложи короната на главата? Така и днес трябва да се става кмет, депутат, „цар на българите" и т.н.
Ето, ереста дебне от партийни централи, депутатски банки, общински управи - вкупом умопобъркани - и руши патриархалния морал на българина и семейството му. Въпрос за йога в матурите? Гей парад? Безбрачни деца? Сватби на Античния театър? Фонтани за 11 милиона лева, които само пръскат?
Виждате, понеже се извършва морално разложение на народа (и външни сили участват, разбрахме със сигурност за американците), нямат значение нито Ролекс, нито джип с охрана, нито златни накити, нито агенти на ДС, нито вътрешни войни за влияние във висшия клир.
Когато Николай каже, че кметът е Дявол и безбожник, когато се моли на друг кандидат да се яви на изборите като независим, това не е политическа пропаганда, а просвещение за слепия народ. Това е отпушване на справедливостта, нищо че по Конституция светската и духовната власт са отделени, съдницата е Темида.
Щом Светият синод поиска да бъде страна в законодателния процес, тоест да получава покани за обсъждания в комисиите на Народното събрание, владиката Николай ли няма да каже кой да управлява града му, където църквите не плащат ни една стотинка данъци на общината, а по стените им лепят тапети от немотия?
Николай се разприказва за политическо съглашение срещу църквата, но защо не каза за разядения морал на тази институция, монополизирала вярата, Доброто и Злото?
Вместо да събере дарения за бездомните в Мизия, които според владиката на Пловдив са един от истинските проблеми, църквата прави доста странни неща.
Един историк вади „свещена" вода от кладенец в Плиска и „кръщава" с нея премиера, подобно на цар. Църквата му приглася. Един кмет ръси пътищата със захар против укори, църквата отвръща с молебен.
Далеч сме от мисълта, че политиците или кметът на Пловдив са светци, но когато висшият клир започне да хвърля камъни срещу тях, това, по собствените им канони, следва да означава, че самите те са безгрешни.
А в това не сме много сигурни.
