Битие и страдание на новогодишния пироман

Всяка година, на 31 декември вечерта, големи и малки градове придобиват съвсем различен вид. Ако попитате някой неспасяем романтик, той ще ви каже, че небесата са обагрени от шарената магия на празника. Ако попитате някой киноман, ще получите шеговито сравнение с филм на Майкъл Бей – експлозия до експлозия, а в експлозията – още една експлозия.

Новогодишните фойерверки и хвърлянето на пиратки и бомбички са утвърдени традиции – колкото прояви на празничен дух, толкова и на малък бунт и пакостливост, които човек би трябвало да е надраснал в един момент (но, за съжаление, не е).

Не са малко хората, за които тази традиция е по-важна от раздаването на подаръци, целувките в 00:00 ч. или новогодишните наздравици. Други обаче са против прекаляването с пиротехнически изделия и "конфликтът", макар и ограничен на ниво интернет-дискусия, е неизбежен.

Спорът в голяма степен е безсмислен, поради фактическата невъзможност да бъде решен.

Позицията на новогодишните пиромани се изчерпва с простичкото и несломимо "Ще си правя каквото поискам". От другата стана, неуспешно се опитват да им повлияят с множество аргументи – някои безспорни, а други не чак толкова. Като се започне с това, че фойерверките замърсяват въздуха; мине се през това, че димът от тях бил "канцерогенен"; за да се стигне до стресирането на уличните и домашни животни.

Успехът на подобни кампании за убеждаване е равен на това да убедиш тухлена стена да приеме християнската вяра, поради което противниците на фойерверките – особено в ерата на социалномрежово пропагандиране на мнения – избират по-острия и никога неработещ подход да заливат пироманите с обиди. Това, естествено, не само, че не убива ентусиазма на вторите, а дори още повече разпалва искрата в тях.

Но с един факт не може да се спори - фойерверките са опасни, най-вече за хората, които ги използват.

Доказателствата за това могат да бъдат открити в следновогодишната статистика от "Пирогов". През спешния кабинет са минали над 600 души, а най-шокиращия пример е 16-годишно момче, останало без пръст заради пиратки. Това е сред по-"леките" случаи в сравнение с предни години, когато сме ставали свидетели на повече откъснати пръсти, щети по зрението и слуха на домашните пиромани и пр.

Освен пръстите, очите и слуха на пироманите, застрашени са и техните финанси. Според търговци и тази година търсенето на пиротехнически изделия расте, а с него и средната сума, която се отделя за целта (според някои вече над 150 лева).

С други думи българи масово горят пари. Дали увлечени в желанието си да демонстрират по-голям арсенал от този на съседа, или просто защото не могат да възприемат, че е дошла нова година, ако не оглушеят от пукане.

И макар подобни харчове да не вредят на околните, не такъв е случаят с организираните на общинско ниво пиротехнически шоута, при които публични пари се изпаряват в небето, а публиката гледа захласнато сякаш преди 365 дни не е гледала абсолютно същото.

В крайна сметка всеки сам носи вината за собствената си глупост и това как тя се отразява на здравето и финансите му. Вредата върху самия себе си е едно, но  вредата върху другия – нещо съвсем различно.

Нищо не оправдава поставянето на други хора в риск, а хвърлянето на пиратки и бомбички през терасата на блока е не по-малко доказателство за липсата на култура, съобразителност и мозък, от това да си изхвърлиш боклука по този начин. Само че една бомбичка може да е много по-опасна за минувача от падаща торбичка с боклук.

Очевидно е, че при тази ситуация аргументът за подплашените животни няма как да присъства в разговора с любителите-пиромани.

Няма как да ангажираш някого със спокойствието на уличните кучета или домашния си любимец, когато той не се трогва дори от факта, че действията му могат да навредят много по-сериозно на самия него или на други хора.

Но дори да оставим настрана рискът от чисто физическо нараняване, остават аргументите за вредите, причинени не от самия гърмеж, а от остатъците след него. Факт е, че някой от съставките, които се използват при направата на фойерверките могат да са опасни за организма на човек в големи количества – като медта, например, която се използва за оцветяване на фойерверките в синьо.

Няма обаче изследване, което на 100 процента да потвърди, че една нощ в годината, озарена и задушена от пиромански ентусиазъм, може да доведе до рак, така че поради слабата си основа този аргумент може да отпадне.

Много по-логично е фокусът да падне върху безспорната опасност от замърсяването на въздуха – и тази година в София в 00:00 ч. на 1 януари бяха отчетени пикови замърсявания с фини прахови частици (ФПЧ10). Да, същата онази напаст, която става тема всяка зима и мерките срещу която са толкова рехави, че човек ще реши, че да се тровим с въздух е държавна политика.

При някои станции в новогодишната нощ са отчетени по 500-600 микрограма на кубичен метър, което е между 10 и 12 пъти над нормата. С това изразът "навън не се диша" придобива един много по-буквален смисъл, а са възможни сериозни проблеми при хора с респираторни заболявания. Спасение се явява вятърът, така че благодарете се, когато има такъв.

Но както гърменето на фойерверки не е нещо специфично за страната ни, така и замърсяването от него не е. В Германия през 2016-а подобни пиротехнически средства са произвели около 5000 тона фини прахови частици (ФПЧ10), сочат данни на Федералната агенция за околната среда (UBA). За сравнение - това количество се равнява на 17 процента от годишните емисии ФПЧ от превозни средства там.

Това в някаква степен е абсурдно, тъй като това означава, че доброволно причиняваме същото това замърсяване, от което иначе се оплакваме, когато причина за него са отоплението на дърва или автомобилните газове.

Абсурдно е и желанието след всяка новогодишна нощ се будим в кочина. След фойерверките остават физически отпадъци – най-вече картон, дърво и пластмаси. И, естествено, пироманите очакват някой друг да почисти след тях. Чудесна метафора за реалността, в която живеем във всеки друг ден от годината.

Но "Ще си правим каквото си поискаме", нали така?