Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Доброволна карантина на цялата държава и всичко е 6

За маските, вирусите и паниката Снимка: БГНЕС
За маските, вирусите и паниката

Според вас маската за еднократна употреба може ли да ви предпази от коронавируса COVID-19?

Както може да се види по улиците и особено в градския транспорт, не са малко хората, които разчитат на парче плат пред лицето си да свърши именно това.

От Световната здравна организация (СЗО) обаче ясно препоръчват носенето на маска за еднократна употреба, само ако се грижите за човек, за когото се предполага, че е заразен с COVID-19, или ако кашляте или кихате.

"Ако нямате тези симптоми, няма нужда да носите маска, защото няма доказателства те да защитават хора, които не са болни", казват в обяснително видео в сайта на СЗО.

В същото време в България, а вероятно и не само тук, маските се превърнаха в изключително търсен продукт, а някои се опитват да пробутват такива и като моден аксесоар. Печалбата, базирана на човешките страхове, не е нещо ново, но това е тема на съвсем отделен коментар.

Маските всъщност са просто симптом, ще прощавате избора на дума, за нещо друго - рискът от появата на паника около COVID-19.

Паниката, както във всеки друг случай, е плод на няколко фактора и тяхното взаимодействие: незнанието (липсата на информация) и усещането за не достатъчно адекватни мерки на властите.

Незнанието е свързано с това откъде хората черпят информация, какъв капацитет имат за нейното осмисленя и как я интерпретират. На това може да се противодейства с една ясна, конкретна и по възможност визуална кампания с разяснения за болестта. Ето го отново примера с видеата, за съжаление, само на английски, в сайта на СЗО.

Да сте видели нещо подобно у нас? Как информацията за коронавируса достига от властите до гражданите?

Отговорът е през медиите. А традиционните - телевизия, радио, печат - най-често съобщават за новите огнища, новите смъртни случаи и пр. Това е обяснимо: това са отклоненията от нормалното, това попада в дневния ред на емисията.

Същевременно обаче в наши дни има и друг фактор - социалните мрежи. Там се споделят и разпространяват лични истории и за липсата - реална или предполагаема - на адекватни мерки, било то на летищата или при ориентирането на хора, желаещи да се изследват за вируса. Такива истории придобиха популярност в последните дни, а след това се превърнаха и в телевизионни репортажи, с което достигнаха до още по-голям кръг от хора.

В крайна сметка всичко това създава усещането за хаос, липса на организация, неспазване на поети ангажименти и пренебрегване на отговорности.

С някои свои идеи властите също не си помагат. Да вземем например тази за "доброволната карантина".

Това, на пръв поглед, е нелош призив за гражданска отговорност - всеки, върнал се от посещение в страна с доказани случаи на коронавирус, да остане в дома си за 14 дни, за да стане ясно дали не е бил заразен.

Всичко хубаво, но дори в този случай беше нужно десетина души да се упражнят вербално по темата, а накрая все още не е напълно ясно може ли да се вземе болничен за подобна "доброволна карантина", или ще е нужно всеки, заточил се в дома си, да жертва платения си отпуск или половината си доходи за месеца с неплатен такъв.

Социалната съпричастност обаче има своите граници. С подобни неясни послания и постоянни допълнения и пояснения властите правят объркването още по-голямо.

Идеята за домашна карантина куца и в други отношения. Как например върналият се от чужбина ще се запасява най-малкото с хранителни продукти? Може би пазаруването ще се извършва от близките му? Ами ако цялото семейство е пътувало?

А близките не са ли също потенциални носители на вируса от момента, в който пътувалият се е прибрал вкъщи? И те ли ще останат под домашна карантина? А хората, с които те са контактували междувременно, и техните собствени контакти?

Ако тръгнем да разсъждаваме в тази насока, ще стигнем до абсурдното "Цяла България под домашна карантина". За всеки случай...

Липсата на лесно достъпна и "смляна" информация, спорните предложения и неясно доколко изпълнени мерки само засилват усещането за това, че страната не е подготвена не само за COVID-19, а за всяко по-заразно заболяване, което може да се появи и на наша територия.

Хората не са прасета и не става дума за свински грип - тук умъртвяването и изгарянето не са опция. Борбата с евентуалното разпространението е много по-сложна и не зависи само от доброволния дух за взаимопомощ на гражданите, но и от изграждането и задвижването на една гигантска машина за превенция и контрол на болестта.

Когато витае усещането, че такава "машина" липсва, в обществения организъм се появяват условията за по-бързо разпространение на паниката.

А паниката е по-силно заразна и от вирусите.

Епидемия в страната вече има, но тя не е от COVID-19, а от шеги и закачки по темата. В циничното ни съвремие е много лесно да се шегуваш с всяка тема, а може би този лековат подход е другата ефективна мярка срещу появата на паниката освен даването на адекватна информация. Въпросът е покрай шегите да не се стигне до крайно подценяване на рисковете.

Съществува и друга опасност - една шега да не бъде възприета като такава от хора, които не разполагат с капацитет за критично мислене.

И така безумната идея, че COVID-19 се разпространява например и чрез 5G мрежите да бъде споделяна не само като гавра, но и като факт. В този ред на мисли - не, чесънът също не предпазва от вируса (пак по СЗО).

В крайна сметка заблудите и паниката идват от липса на информация. И пак с информация се побеждават.

Но за да дадеш такава информация, първо трябва да си наясно какво правиш.

Най-четените