Политиците у нас трябва да отместят поглед от българското Черноморие, където сме сигурни, че мнозинството от тях почиват (защото "не е демоде"), и да насочат вниманието си към случващото се в Италия.
Матео Салвини, лидерът на партия "Лига", вицепремиер и министър на вътрешните работи, е пример, който заслужава да бъде наблюдаван.
Неговите ходове в Италия и реакциите срещу тях са нагледен урок за рисковете на политическия опортюнизъм. Салвини започна опасно раздаване, от което може да излезе големия победител или още по-големия губещ.
С оглед на това, че политическата реалност у нас е по-близка до италианската в сравнение с други западноевропейски страни, това дали походът за власт на Салвини и неговата "Лига" ще успее, или ще се провали грандиозно, ще даде ценни напътствия и на нашите политици - за това какво трябва и не трябва да се прави на политическата сцена.
Каква е ситуацията с Матео Салвини: той е лидер на крайнодясната формация "Лига", която след парламентарните избори в Италия миналата пролет формира коалиционен кабинет с популистката формация "Движение 5 звезди" на Луиджи Ди Майо. Начело на кабинета застана консенсусна фигура - професора по право Джузепе Конте, а Салвини и Ди Майо станаха вицепремиери. Важно е уточнението, че "Лига" е част от Дясноцентристка коалиция с още няколко партии, а "5 звезди" всъщност са самостоятелната политическа сила с най-много представители в двете камари на италианския парламент.
Превъртаме една година напред. Коалиционните партньори в управлението все по-често са на различни позиции и влизат в конфронтации. В тази ситуация резултатите от европейския вот показаха, че "Лига" увеличава двойно подкрепата за себе си, а тази за "Движение 5 звезди" намалява.
Опиянен от успеха и амбициите си, Салвини направи това, което мнозина експерти прогнозираха - поиска предсрочни парламентарни избори. Целта му са повече депутатски места за неговата формация в двете камари, а защо не и премиерския пост.
Действията на Салвини имат своята логика. В момента "Лига" е насъбрала сериозна политическа инерция и той иска да се възползва от тази енергия, за да получи повече власт.
Подобни планове не винаги се реализират успешно. Питайте БСП. В началото на 2017 г. Корнелия Нинова обеща левицата да управлява държавата след предсрочните избори, вдъхновена от победата на Румен Радев в президентския вот. Предсрочните избори минаха, а БСП не само остана в опозиция, но продължи да записва изборни неуспехи.
Салвини сега е застрашен от същото. Подведен по цифрите той тръгна да гони предсрочен вот. Първата стъпка беше частично успешна, след като на 20 август премиерът Конте подаде оставка. Направи го обаче след тежка тирада в Сената, в която обвини Салвини за политическата криза и припомни скандала с предполагаемо руско финансиране на "Лига".
И ако преди няколко седмици идеята за премиерска оставка в Италия изглеждаше добра, сега тя сякаш става все по-рискова. Бъдещето на този италиански парламент е в ръцете на президента Серджо Матарела, който може да реши да не избързва с предсрочни избори, а всяко забавяне застрашава водещата позиция на "Лига".
Съществува и реалната възможност "Движение 5 звезди" да откликне на флирта на опозиционната ляво-центристка коалиция и да формира нов кабинет с нея.
Така мераците на Салвини за повече власт ще се сгромолясат върху самите себе си. Така, вместо да стане премиер, той може да се окаже лидер на опозиционна сила, която ще се опитва отново и отново да посече новото правителство, докато чака редовните избори през 2023 г.
Това е големият политически залог на Салвини. Собствените му действия го вкараха в игра, която все повече се доближава до ситуация от типа "всичко или нищо".
Един успех за него ще отекне из цяла Европа. Това ще е поредна победа за популизма и възхода на крайнодясното, породен от недоволствата на гражданите и последствията от мигрантската криза. Ще е урок и за популистите у нас - стари и нови, които може би ще се опитат да изострят своите послания в преследване на сходен успех.
Да, в България не се вълнуваме чак толкова от мигранти, защото, нека бъдем честни, самите мигранти не искат да се задържат много в страната. Но теми ще се намерят - от пенсии и заплати, през сметки за ток и парно, съмнения в опорочено раздаване на постове, и др.
Провал за Салвини също ще е ценен урок, че прекомерният апетит в политиката може да ти докара много повече от стомашни проблеми. У нас такива уроци се възприемат трудно, като пример отново е БСП.
Същевременно други бързо се учат, че има моменти, в които е правилно да се правиш на силен, и такива, в които е най-добре да се свиеш кротко в ъгъла. Вижте "Атака". Волен Сидеров беше остракиран от ВМРО и НФСБ, но не поде кампания за предсрочни избори, защото осъзнава, че към настоящия момент без коалиция със силен партньор няма да влезе в следващия парламент. Все пак на евроизборите у нас "Атака" взе само малко над 1%.
Матео Салвини обаче (все още) не е Волен Сидеров и очевидно се радва на подкрепа от италианския народ. Но в крайна сметка популярността може да не се окаже достатъчна. Ако не друго, поне ще остане урокът.
