Извънсистемната „Атака" се оказа в ядрото на нещо като нов Коминтерн, само че кафяв. Партията на Волен Сидеров е поканена на „Международен консервативен форум", който е доста радикален и е свикан, за да намери подкрепа за оттегляне на западните икономически санкции срещу Русия.
Да наречеш ксенофобите консерватори не е новост за руската политическа система, обърната с хастара нагоре - там националистът Жириновски води Либерално-демократична партия, а Путин се бори с фашистите в Украйна, но подкрепя фашистите в ЕС.
Поканените на сбирката в Санкт Петербург може да са политически маргинали, проповедници на крайно десни и националсоциалистически идеологии, но всички те се движат с все по-гръмогласен марш из Европа.
И тъй като Москва не може да съществува, без да е опозиция на западния свят, има нужда от глашатаи в тила на „врага".
Например, „Златна зора", трета политическа сила в Гърция, чието основно лидерско ядро е разследвано за създаване на престъпна организация за нападения срещу имигранти. Или предстоящата изборна победа на Марин льо Пен, която обеща да унищожи ЕС и бе обвинена от Мартин Шулц, че получава пари от руски банки.
Крайното русофилство на „Атака" в момента е като сламката за удавника пред задаващи се избори. Тази хибридна партия, замесена с много популизъм, червен сос и лют националистически пипер, най-сетне получи някакво „международно признание", след като дълго време Льо Пен отказваше да припознае Сидеров като какъвто и да е фактор.
Може да изглежда смешно, но след съвещанията в Москва и "наблюдателната мисия в Донбас", „Атака" се озова в една креслива политическа агитка, която рано или късно ще заяви претенции за власт някъде в Европа, в зависимост от щедростта на Щуката. И тук българските избиратели трябва да внимават.
