От всички изявления за новото ни „политико-експертно правителство" разбрахме, че първата му задача ще е да възвърне демокрацията. Явно ще трябва аполитични специалисти да съшиват с бели конци малкото ни непогазени права в една горе-долу справедлива система на държавно управление. В същата България, където през 2013 г. е съвсем възможно трима лекари да бъдат пребити от група разгневени изпращачи на абитуриентски бал.
Потърпевшите отишли да спасяват непълнолетна с 4.3 промила алкохол в кръвта. За благодарност получили як бой и доста травми. Шокиращият случай не е просто поредното алкохолно извращение. Той е закономерен плод на тоталната липса на уважение към правата и правилата в една страна-членка на Европейския съюз.
Това е големият проблем на българската демокрация. Тя отсъства, сведена до притурка на първата глава в Конституцията. Изместена от всеобщото чувство за безнаказаност и липса на справедливост, от корупцията и договорките под масата, които толкова време ни тормозят. И постепенно ние, обикновените хора, също започнахме да се държим така.
Пияни пребиват лекари, шофьори блъскат майки на пешеходни пътеки, учители стават за смях, работодатели мамят служители си, пенсионери дават последите си пари на телефонни измамници ... Всеки ден гледаме по някоя такава „новина" и това вече дори не успява да ни възмути.
Новите силни на деня ни обещават спасение от някаква диктатура. Значи трябва да спасят вкупом всички нас. Защото разрухата на демокрацията започва с всички нас едновременно - с незачитането на другия и на правилата. А един мислител бе казал, че демокрацията е всекидневно и колективно усилие. Настина е бил прав.
