Като човек, който следи конфликти вече едно десетилетие признавам, че и аз не очаквах да се случи това, което се случи с руската армия през последните десетина дни в Украйна.
Въпреки неуспеха на офанзивата към Киев, довел до оттегляне през май. Въпреки безбройните клипове и снимки на слабоекипирани войници, използващи остаряла техника. Въпреки ясните признаци за липса на ресурси, ниска дисциплина и катастрофално командване.
Вероятно ги надценявах и все си казвах - "Е, не може да е наистина толкова зле. Все пак говорим за ядрена сила, водещ производител и износител на оръжие, с безспорни успехи на бойните полета в Сирия и Либия, които върнаха тежестта на Русия в международните отношения."
В крайна сметка повече от шест месеца след началото на своята "специална военна операция" руската армия трябваше да се оттегли от над 50% от територията, която бе завзела до май месец, въпреки успеха при градовете Лисичанск и Северодонецк, който водеше до логичното предположение, че до началото на есента настъплението след тях ще продължи към важните Славянск и Краматорск.
Русия имаше стратегическата инициатива и в по-голяма степен определяше динамиката на фронта, а украинската армия изглеждаше способна в най-добрия случай да докара нещата до патова ситуация на фронтовете в Харков, Луганск, Донецк и Херсон.
Това обаче се промени. При това много рязко, а изненадата остана най-вече за сметка на Русия. Какво обаче наистина се случи в тази черна седмица за руската армия?
Всъщност говорим за малко повече от седмица. Още на 29 август украинската армия започна офанзива по южния фронт в района на град Херсон. В продължение на няколко дни бе направен опит да се осъществи пробив в няколко направления, но успехите бяха минимални, а ситуацията вървеше към затихване и връщане към изходна позиция.
За това спомогнаха и различни дезинформационни съобщения, като например, че Запорожка област обявява дни на траур заради многото жертви при офанзивата. Като цяло изглеждаше и че руските сили се справят със ситуацията, получавайки подкрепления от другите части на фронта.
Това е и фаталното в случая. Оказва се, че още от началото на август украинската армия е започнала да струпва незабелязано сили в Харковска област, готвейки се за масиран удар в точния момент. Катастрофален пропуск за разузнаването, което не съумява да забележи събирането на пет щурмови бригади (20 000-25 000 души) между градовете Змиев и Андреевка, само на 30 километра от фронтовата линия.
A map of the situation in #Ukraine showing the advances made by Ukraine's armed forces since May this year (blue) and the territories held by Russia (red) pic.twitter.com/rTDSZ1y8mR
— DRM Journal (@remilitari) September 12, 2022
Прехвърлянето на сили и ресурси към Херсон оголва руските редици и ги поставя в изключително неизгодна позиция, тъй като в началото на месеца цялата руска отбрана в Харковска област остава с около 10 000 души - сила, която се оказва, че е крайно недостатъчна.
Когато на 4 септември започва украинското настъпление може да се говори за числено превъзходство в полза на украинците от две или три към едно за цялата област и може би поне шест към едно локално превъзходство в зоната на първия удар - град Балаклея.
В боя влизат 25-а, 80-а и 90-а въздушнодесантни бригади, 92-а механизирана бригада и 3-а танкова бригада, подкрепени от части на териториалната отбрана, "Чуждестранния легион" и доброволческия полк "Кракен". Всичко зависи от скоростта и възможността на леката пехота и бронирани машини да напреднат бързо, а след тях тежката бронирана техника да разшири напредъка и прочисти останалите противникови части.
В рамките на три дни се водят боеве за Балаклея, докато в същото време се провежда втори подкрепящ удар северно от града, а други части продължават бързо напред и осигуряват контрол над ключовия път между Балаклея и Шевченково.
С падането на околните селища става ясно, че защитата на Балаклея и Шевченково вече е невъзможна и руските сили се изтеглят на изток, за да избегнат попадане в обкръжение.
На този етап единствената им цел да забавят настъплението, докато пристигнат подкрепления. До 9 септември всички подобни опити са неуспешни, въпреки намесата на ВВС и артилерията, а цялата руска групировка в района се оказва застрашена от попадане в чувал. Това води до заповед за пълно изтегляне от ключовите градове Изюм и Купянск и установяване на нова защитна линия на десния бряг на река Оскол.
Към 13 септември украинците следват руското отстъпление и си връща цялата територия по левия бряг на Оскол чак на север до руската граница.
Руската армия е изправена пред изключително тежка ситуация. Скоростното и почти хаотично изтегляне оставя в украински ръце огромни количества техника, оборудване и боеприпаси. Дори това обаче не е толкова важно.
Загубена е стратегическата инициатива. Сега цялата позиция на руснаците в Донбас е застрашена. Вече се водят сражения за град Лиман, южно от Изюм, чието освобождаване от окупация е въпрос на време. От там се открива пътя за установяване на контрол върху магистралата от Северодонецк на север, както и към пътя водещ на запад.
На подобен фон вероятно съвсем скоро край Лисичанск и Северодонецк ще има отново украински сили.
This graphic from the @TheStudyofWar shows the sheer scale and speed of Ukraine’s Kharkiv region advance pic.twitter.com/G4quz5CqI1
— Matthew Luxmoore (@mjluxmoore) September 12, 2022
В Херсон също не изглежда ситуацията да е благоприятна за руската армия. Макар и с второстепенно значение, офанзивата там може да се окаже по-успешна от първоначалните планове. Има непотвърдени слухове за предаващите се руснаци, които няма как да бъда потвърдени, докато не се появяват снимки на колони с пленници, но при всички положения моралът е разклатен много сериозно.
Подобен бърз колапс на отбраната в Харков и пълна липса на капацитет за отговор няма как да не окажат влияние върху настроението и желанието за бой на всички. Руската армия само за една седмица загуби територия, за която се би с месеци на цената на много жертви.
Вече шест месеца се води "специална военна операция" с ресурси, предвидени за кратка кампания и непрекъсната необходимост от нагаждане, така че да не се наложи обявяване на война и пълна мобилизация на обществото и икономиката - ход, който би имал доста висока социална, политическа и икономическа цена и затова е избягван досега.
В момента руската армия в Украйна се състои предимно от професионалисти, доброволци и наборници от частични мобилизации, които се бият с едногодишни договори. Все по-трудно обаче става да се намират желаещи да идат в Украйна. Конфликтът става все по-малко привлекателен, тъй като вече започва да изглежда като загубена кауза.
И нещо повече - по-малко вероятен да донесе лични дивиденти. Една голяма част от войниците на фронта идват от далечните и бедни провинции на Русия и виждат участието си в конфликта като начин за постигане на икономическо благополучие.
Всички военни намеси на Русия досега (без Чечения) в Босна, Грузия, Сирия, Либия, Крим и даже последната в Казахстан са били свързани най-вече със слаби противници, високи заплати (или шанс за плячка) и нисък шанс за умиране, докато Украйна се очертава като един от най-кървавите конфликти от Втората световна война насам.
Макар и да не е ясен точният брой на жертвите, дори при най-оптимистичните оценки става въпрос за поне няколко десетки хиляди ранени и убити руснаци.
Така шансът да идеш за нова пералня, но вместо това да се върнеш в ковчег или осакатен вече е твърде голям, че да изглежда като примамваща опция.
Към това няма как да не се прибавят и ужасяващите условия, при които трябва да служат с лоша екипировка, стара и неработеща техника, неадекватно и недостатъчно снабдяване.
Казано иначе - всички проблеми, характерни за една корумпирана армия, вярна на корумпиран режим.
