Огромната зала в Берлин, която "Ройтерс" показва в репортажа си, напомня на "Арена Армеец" - гол студен под и призрачно празни трибуни в лек сумрак.
Ако човек е виждал кадрите от пролетната тренировъчната полева болница току до центъра на София, трудно ще игнорира асоциацията в ума си, както и черните мисли какво ли би било да си заточен там - сам, болен и много, много уплашен.
Само че спортната немска зала не е избрана за полева болница, Берлин вече не мисли в тази насока.
Халето е сред помещения, които се подготвят да бъдат използвани за ваксинация срещу коронавируса.
Трескава подготовка за имунизация тече не само в организираната и педантична Германия.
Прочулата се с един по-либерален подход към пандемията Швеция също не се бави - тя вече е решила кой ще бъде с приоритет, когато ваксините пристигнат. Примерът следват редица европейски държави, сред които дори и южната ни съседка Гърция.
Европа внимателно следи данните, които фармацевтичните гиганти подават за ефикасността на препаратите си срещу коронавирус, и вече планира как да протече финалната фаза на борба с пандемията.
Европейските лидери са категорични - нито една икономика, дори и да е сред най-силните в Евросъюза, няма да издържи на безкрайна върволица от затягане и разхлабване на мерките.
В същото време в България по темата цари оглушително мълчание от страна на Министерството на здравеопазването. То бива прекъсвано спорадично от мъгляви изказвания като това на проф. Мутафчийски, който заявява, че ваксините са "на прага", и уверенията на министър Костадин Ангелов, че организация има.
Организация може и да има, но яснота категорично няма. Освен в редовните уверения на министър Костадин Ангелов, че ваксината ще е доброволна.
Нима това мълчание се дължи на страх да не разсърдим шумните антиваксъри?
Дали здравното министерство не пази тази мистериозност, само за да не влиза в пререкания с хора, които отсега са подели гръмка кампания срещу ваксините и държат да разубедят колкото се може повече свои съграждани - можем само да гадаем.
Но предпочитаме да мислим, че именно това е причината за липсата на информация и организация как ще протече имунизацията срещу коронавирус в България. По-приятно и успокояващо е да вярваме, че Министерството на здравеопазването тихом-мълком действа по въпроса за ваксините и само чака зелена светлина, за да започне да ваксинира.
Така надеждата, че държавата си върши работата, остава жива.
Защото ни е страх да признаем на глас грозните си подозрения, че докато Западна Европа стяга спортни зали и пунктове за ваксинация, ние отново сме няколко месеца назад и изоставаме с не един, а няколко хода.
Това няма да е първият път, в който спасението на давещите се е оставено в ръцете на самите давещи се (по гениалния Остап Бендер).
Българинът например от години се грижи по собствена инициатива за ваксинацията си срещу сезонния грип, като чинно си купува препарата от близката аптека и посещава личния си лекар, за да бъде поставена имунизацията.
И това далеч не е единственият пример от българското здравеопазване, при който пациентът сам се грижи за здравето си, с почти пренебрежима помощ от страна на здравната система.
Само че коронавирусът не е сезонен грип и подобно неглижиране на ваксинацията срещу него ще има далеч по-тежки последици.
По тази причина извън антиваксърските кръгове българите настояват за точна и конкретна информация - кога най-рано можем да очакваме първите ваксини, кой ще ги получи с приоритет, къде ще бъдат поставяни имунизациите. И колкото по-скоро тези въпроси прозвучат на брифинги и медийни изяви, толкова по-добре!
Защото да се окажем на опашката за ваксини срещу COVID-19 ще се окаже сред най-смъртоносните грешки на Министерството на здравеопазването.
