Северномакедонският премиер Християн Мицкоски е в кампания. Той дойде на власт с идеята, че магически ще убеди Европа да отхвърли българското вето спрямо присъединяването на Скопие и да върне на македонците тяхната национална чест, тъпкана и мачкана от "бугарските" душмани.
Едва ли може да се каже, че е постигнал някакъв напредък с което и да е от двете. Това обаче не му пречи да демагогства.
Според последните му изказвания все повече чуждестранни дипломати приемали позицията на Скопие, че София първо трябва да вдигне ветото си и да ратифицира споразумението за присъединяване на страната към ЕС, и едва след това Северна Македония ще си промени конституцията и ще впише вътре българите.
Напълно възможно е да има и такива дипломати, които Мицкоски и хората му да ухажват активно. Това обаче по никакъв начин не променя фактите - Северна Македония ще види членство в ЕС, едва когато покаже, че може да прояви уважение и да се държи като добър съсед.
По всичко личи обаче, че това няма да се случи, докато политици като Мицкоски имат каквато и да е власт в югозападната ни съседка.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ е живото доказателство какво може да се случи с една държава, когато патриотари и евтини популисти бъдат допуснати на власт.
Той показва как агресивното националистическо поведение може само да увеличава проблемите на страната и да я забива все по-дълбоко в калта.
Факт е, че отношенията ни със Северна Македония още от преди това бяха доста обтегнати (от времето, когато ние бяхме допуснали евтини популисти да поемат външната ни политика спрямо съседите на франчайз - б.а.), но с идването на това правителство отношенията се върнаха обратно до онова ледено ниво от времето на Никола Груевски.
В интерес на истината, разбирам защо съседите ни недоволстват от френското споразумение с България. За тях целият път към Европейския съюз е осеян с исторически компромиси с Гърция и България.
Смениха си името, принудени са да търпят историческа комисия, оспорваща нещата, които са изучавали в училище, а много от местните медии се стараят да обрисуват България като зъл агресор с огромно желание да заличи цялата им държава.
Въпросът обаче е, че не е наш проблем. Не сме виновни ние, че там учат история от учебници, писани от комунистически полит.-архитекти, нито че политиците им се оправдават с нас всеки път, когато настъпят мотиката.
Страната ни пази своя национален интерес, слагайки това вето пред Северна Македония, защото у нас никой няма полза да допуска в ЕС държава, която е настроена откровено враждебно спрямо нас.
Ако Скопие не може да покаже, че с членството си в Европейския съюз няма да заплашва българските интереси, няма да работи активно срещу нас (както го прави в момента) и няма да пречи, тогава няма смисъл страната ни да ратифицира споразумението за присъединяване.
Там могат да обърнат нещата, само ако покажат дух на кооперативност и добросъседство. А Френското споразумение показа как това може да се случи.
Реакцията от северномакедонска страна беше показателна - мрънкане и тръшкане като недоволно 3-годишно дете, на което са взели играчката. И се влоши още повече от идването на Мицкоски на власт.
Вместо да търси общите точки, той провокира разделение и сее неприязън срещу България.
Докато България не завършела своята част от Коридор №8, Северна Македония нямало да прави абсолютно нищо по проекта. Докато София не направела еди-какво си, Скопие ще седи нацупено в ъгъла и ще се муси.
Да де, само че в случая съседите са тези, които са на зор да влязат в Обединена Европа. Те са и тези, които се държат така, сякаш България е страна поробител, която ги е тормозила векове наред.
Докато този наратив се подхранва от политиците на високо ниво, е ясно, че Северна Македония ще види ЕС само през крив макарон.
Или ако трябва да сме по-точни - само през български паспорт.
