Има едно нещо на този свят, което винаги ще остане по-голямо от човешката алчност, но за жалост и също толкова зависимо от нея - природата.
Същевременно не трябва да забравяме, че когато действаме срещу нея, седим на клон, който режем откъм стъблото. Лошото е, че с безразсъдните падат и всички останали.
Иде реч за миналите на първо четене промени в Закона за биологичното разнообразие, които бяха предложени още по време на мандата на Нено Димов (който, между другото, в момента е разследван за водната криза в Перник и условията на концесията на ски зоната в Банско) и допълнени от Валери Симеонов.
В част от тях се предвижда решенията, засягащи "Натура 2000", да се взимат еднолично от министъра на околната среда и водите, който от своя страна няма задължението да се съобразява с научни данни.
С две думи - учените ще се превърнат в своего рода опозиция (ако не и безгласна нота) при определени решения на екоминистерството.
Няма нужда да споменаваме огромния риск част от тези решения да защитават нечии интереси - не и тези на самата природа и на гражданите. Но е хубаво да се помисли дали подобни промени в закона не елиминират и академичния морал, който пречи на добрите сделки. Макар той и досега рядко да е бил достатъчен, че да ги спре...
Нещо повече - по думите на коалицията от екологични и граждански организации "За да остане природа в България", по този начин МОСВ няма да определи превантивни мерки срещу унищожаването на животни, растения и местообитания.
На фона на новини като тази за убийството на двойка застрашени египетски лешояди в Родопите или мъртвите делфини, изхвърлени на бреговете на нашето Черноморие, това не само е притеснително - то е предупреждение за всички. Нуждата от промени е налице вече 13 години, в които подобни превантивни мерки не съществуват.
Материализират се съвсем други неща - мръсен въздух, бетон и подпорни стени по Черноморието, фекални води и неадекватно управление на отпадъци, зад които отново стоят частни интереси, а не общите.
Проблемът, който е по-голям от целия този дебат, е, че всяко решение за околната среда, взето днес, утре просто може да се окаже непоправимо, а тогава няма да има никаква полза да сочим виновните.
И ето защо обяснимо се стига до протести. Иронията обаче е, че учените, НПО-тата и хората, които са на улицата, защитават една екологична мрежа като "Натура 2000" от институцията, която по принцип е отговорна за нейното опазване, докато самата тя сякаш любезничи пред нечии инвестиционни намерения.
За съжаление, историята очевидно ще продължава все така, а умората да я следим все повече ще расте. След това пейзажите просто ще останат по картички и снимки.
