Бог може и да е всеопрощаващ, но сметките за тока не прощават никому. Дори и на тези, които служат на Бога.
Редица манастири у нас през януари се оказаха в трудната ситуация да обмислят режими на тока и отоплението, за да могат да си платят сметките за електричество, стигащи на моменти до колосалните 35 хил. лв. за месец.
Монаси и свещеници се оплакват, че дължимото на електроразпределителните дружества надвишава многократно сметките от предишни месеци и години, като по думите им просто няма как да се справят с тези задължения. Съответно и те гледат към държавата с надежда, че тя ще изскочи с някое решение, което да удовлетвори всички страни.
Опозицията от ГЕРБ пък продължава да налива масло в огъня, твърдейки че правителството трябва на бял кон да дойде и да реши проблема (както е било винаги по тяхно време).
И все пак, въпреки че това е въпрос, който засяга както духовниците, така и, в една или друга степен, самото общество, в целия този дебат се усеща една голяма и солидна липса - тази на самата Българска православна църква (БПЦ).
Като се изключи една изразена позиция на началника на Отдела "Връзки с обществеността" при Светия синод на БПЦ отец Николай Георгиев, Църквата предпочита да стои настрана от проблема и също да гледа към държавата за магическо решение, въпреки че решаването на подобни проблеми е най-вече проблем на самата Православна църква.
Високите сметки за ток са нещо, което удря всеки един български гражданин и всяка една българска фирма. Кризата е обща за цяла Европа и за нея се знаеше, че идва още от месеци насам. Защо БПЦ не може да се справи с този проблем е въпросът в случая?
Църквата получава от държавата субсидия като най-голямата религиозна организация у нас, като парите за нея се определят от хората, самоопределили се като православни християни в последното актуално преброяване на нацията (в случая от 2011 г.). Извън това обаче държавата често отпуска допълнителни средства за БПЦ, както се случи и през 2020 г., когато тя е получила 11 422 686 лв. допълнително извън предвидената в Закона за Държавния бюджет за 2020 г. сума от 26 000 000 лв.
Въпросните допълнителни средства са отишли за строежи и ремонти на различни църкви и манастири.
Допълнително с това БПЦ има своите имоти, голяма част от които се отдават под наем на различни бизнеси. Като друго перо, по което влизат пари в Църквата, може да се добавят и даренията на граждани.
Парите от продажбата на свещи, тамян и икони дори няма да ги смятаме в този общ куп. Скъпите автомобили и часовници също няма да ги обсъждаме, макар че всички се сещаме и за тях.
Църквата също така е освободена от задължението да води данъчни регистри и на практика не плаща данък сгради за храмовете и не се облагат приходите ѝ от наеми от ресторантьори, от паркинги и т.н., с каквито са снабдени повечето големи храмове и манастири у нас, които са и туристически обекти.
И на практика единствените данъци, които БПЦ плаща, са данък общ доход и осигуровките на свещениците си, голяма част от които са на минимална заплата.
Светият Синод третира темата за парите си като някакво висше тайнство и най-често избягва да говори по темата, освен ако не става въпрос да иска допълнително средства за някой належащ проблем. Съответно няма абсолютно никаква отчетност за това как се изразходват тези средства.
Отец Николай Георгиев е безспорно прав, че във времена като сегашните много миряни търсят утеха в църквите и понякога там ходят хора, просто за да се стоплят, защото няма къде другаде да отидат. И безспорно е важно самите храмове да са топли, за да може тези хора да намират спокойствие там. А това изисква доста усилия и енергия.
Въпросът в случая обаче е защо БПЦ не се е погрижила това да се случва и манастири и църкви да могат да си покриват сметките за ток с парите, с които Църквата поначало разполага?
Или толкова не са останали средства по множеството обществени и благотворителни програми на Светия синод, че държавата трябва пак да се притича на помощ, за пореден път, и да вади кестените на БПЦ от жаравата?
Именно тази липса на каквато и да е прозрачност и отчетност е проблем - защо държавата да продължава да налива пари в Православната църква, ако няма никаква идея как точно се разпределят парите, които БПЦ вече има?
Защото при всички тези приходи Църквата да не може да си позволи да покрие сметките си за ток, ако ще и те да са толкова големи, е меко казано странно. Нелогично дори. Ако пък наистина средствата не стигат, то е добре да се види къде точно изтичат и за какви разходи отиват те, та да не може да се плати един толкова базов разход.
Няма нищо лошо в това държавата да помогне на изпадналите в нужда храмове и манастири, ако това е наистина нужно, дори и предвид факта, че цялата страна се намира в не една, а в няколко кризи. Въпросът е ако правителството ще се намесва, да се знае защо е нужна тази намеса.
А ако положението с парите в БПЦ е наистина толкова лошо, може би просто там има нужда да се назначат няколко способни и благочестиви счетоводители и те да се занимават с парите на Църквата, за да не е необходимо всеки път гражданите с данъците си да се превръщат в спасителна мрежа за лошо управление на владиците.
