Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой ще поеме хулиганската отговорност?

Няколко институции си прехвърлят топката, а големият губещ ще са българите полицаи Снимка: Охранителни камери пред МС
Няколко институции си прехвърлят топката, а големият губещ ще са българите полицаи

Шестима униформени теглят полуголо момче зад колоните на Министерски съвет. Един от полицаите го пребива с палка, а останалите го ритат.

Към тях се присъединяват още няколко служители на реда, които по правило би трябвало да се грижат за сигурността ни, и тогава започва истинският бой - удари в слабините, по главата и в ребрата. Руса полицайка тича, за да добави и тя няколко ритника.

Задържани са и други протестиращи, също скрити зад колоните, също полуголи, а над тях като исполин се е изправил полицай и ги снима с телефона си.

За тези потресаващи кадри от антиправителствените протести през юли 2020 г. се говореше още миналото лято, но записът видя бял свят, едва след като комисията "Хаджигенов" го изрови от шкафчетата на Столичната дирекция на МВР и го пусна за публичен линч, критика и оплюване.

Като зрители от който и ъгъл да го погледнем, видеото е грозно - група въоръжени пребиват до посиняване младежи, които от момента, в който белезниците са щракнали на китките им, с нищо не ги застрашават.

Виждали сме как и на други места по света полицията не си поплюва по време на протести, но да влачиш вече задържани лица на скрито и да удряш безнаказано прекрачва всякакви граници.

Освен обаче да ни кара да се шокираме и да псуваме по униформените, които драстично и напук на няколко закона от Наказателния кодекс превишават правата си, записът би следвало да има и съдебни последствия.

Както би следвало не година по-късно, а още след случая МВР да беше предприело адекватни действия срещу склонните към ритници свои служители, за да стане ясно, че не всички в тази професия са садисти и че боят, дори да не е масово явление в МВР, а изолирано изпускане на нерви, няма да се толерира, а ще се наказва.

Реалността обаче е друга. Обществото остава с чувството, че реципрочно на прегрешението наказание липсва. Младен Маринов, по онова време вътрешен министър, от своя страна сега публично се оправда, че е назначил проверка за полицейското насилие през юли 2020 г. и прехвърли топката на прокуратурата.

Прокуратурата, която миналата година не се впечатли от десетките любителски кадри на полицаи, които бият протестиращи, сега води спорове със служебното правителство дали е започнала наказателно производство срещу четирима разпознати полицаи или не. В същото време главният прокурор Иван Гешев, който също беше цел на протестната вълна на миналогодишното лято, отказва да се яви на изслушване пред депутатите и да отговори разполагал ли е с публикувания запис още през 2020 г.

Ясно е, че в тази ситуация става въпрос за властови междуособици, а полицейското своеволие е горещият картоф, който партиите си подават, и от страх, че може да го задържат твърде дълго и да изгорят пред електората, бързат да я хвърлят в най-близкото поле.

С това прехвърляне на отговорност може и да правят временна услуга на себе си, но със сигурност не правят дългосрочна услуга на МВР.

Ако записът остане само за коментари в социалните мрежи и размяна на обвинения между настоящата управляваща върхушка и предишните властимащи, ще се стопи и малкото доверие, което българите имат в полицията.

От години полицейската униформа се превръща повече в символ за внушаване на страх, отколкото на сигурност, и с тридневната врява без последици за полицаите, които са превишили правата си, това витаещо сред обществото мнение само ще се затвърждава.

Вероятността заснетото на камера полицейско насилие да отшуми толкова бързо, колкото и започна, е напълно реална с подаващия се на хоризонта потенциален залез на новия парламент, а заедно с него - и на комисията "Хаджигенов", която повдигна темата за случилото се пред "портите на властта" през 2020 г.

Без повдигнато обвинение от страна на прокуратурата, без стартиране на съдебни производства и най-малкото - без уволнения в системата на МВР, ще остане впечатлението, че един редовен полицай може да те пребие безнаказано на пътя и дори за станалото да се разчуе, трябва само да е тих и да изчака бурята от публични коментари да утихне, за да му се размине.

Подвеждането под наказателна отговорност не е само акт, който служи за отвеждане на провинилите се на площада, за да може цялото общество да ги бичува. С него се показва първо, че съдебната система не е импотентна структура, а работи, и второ, че всички по веригата от министри до граждани и редови служители на държавна работа спазват закона и са готови да реагират, когато бъде нарушен.

С измиване на ръцете и прехвърляне на отговорността остават съмнения - за това защо чак сега виждаме това видео, дали над извършителите не е имало чадър, кое е по-важното за някои хора - имиджът им или спазването на закона, и още, и още.

Големият губещ от цялата ситуация може да е само Министерството на вътрешните работи. А реално пред МВР в момента се открива възможност - едва ли ще има по-удобен случай за изхвърляне на няколко гнили ябълки от кошницата и показване на обществото, че в силовото министерство няма да търпят обикновени хулигани в редиците си, които злоупотребяват със сила и положение при първата отдала им се възможност. 

Ако полицията, правителството и прокуратурата не поведат битка срещу издевателствата над беззащитни граждани, имиджът на трите институции ще пострада, ще се засилва гражданското недоволство и недоверието към полицейските органи, които и без това страдат от ниския си авторитет.

Когато полицейското насилие остава безнаказано, у извършителите и техни склонни към насилие колеги закономерно ще укрепва чувството за недосегаемост и така порочният кръг ще се затвори, като не е изключено това да стане и с нови кадри на издевателстващи полицаи около някой бъдещ протест.

Най-четените