Неделя. Дума дупка не прави. Ако беше иначе, отдавна да сме прокопали метро до Ледения полюс. Обаче вие все следите кой какво казал и бързате да го обсъдите. Много ясно, че премиерът ще цъфне още сабале по телевизора, за да изобличи тая безотговорност. Къде го дават това?! Спят до обед нахалниците и после пишат постове и задават въпроси. Самият той нито може да си отспи, нито да пише.
Прав е да ви нарича "тулупи". Какво пак тръгвате да се обиждате веднага. Човекът с грижа го казва; дори с известна съпричастност, като му гледам формата. Как пък един не се намери на тия брифинги да го пита откога не е ритал топка? И това ми било журналисти! Напълно си заслужавате да ви нахока човек, че да видите какво значи истински отговорно мрънкане.
Уви, не успях да го гледам. Спал съм. Планините може вече да работят в неделя, но аз - все още не.
Понеделник. Чета поредната статистика, че сме били 111-и в света по свобода на словото. Що за абсурдни глупости! Тук всеки може да говори каквото си поиска без никакви последствия. Вижте например министър-председателя. Казва си ни редовно каквото му скимне и да не би нещо да му се случва, а? Свободата е на макс.
Друг е въпросът, че думите са ни малко калпави. Според мен там е проблемът. Вижте какво се получи и сега. Заради едното слово пак сме разделени като общество. Едни се докачат на тулупи, други - на толупи. Излишна конфронтация. Можеше спокойно да бъде избегната с по-подходящия за мен термин "тюфлек". Хем е някак си е по-раздвижен и спортен, хем вече и други наши големи са ни викали така. Но така или иначе, за да не стават обърквания, ви се дава пълна свобода да мълчите. И Гешев ще ви каже, че това е ваше основно право.
Вторник. Учениците съвсем ги изпуснахме тая година. Занятия няма да има, мека казано. То, апропо, всичко от този министър е меко казано. Така си говори човекът, свобода на диалектното слово се нарича. На нищо не се научиха тия средношколци, сега ние трябва да им обясняваме пушком какво е - такова е нивото на образованието ни.
Наистина, не виждам защо на пустеещите училищни дворове не се извадят чинове на разстояние от 2.5 метра. Не, не за учене, естествено. Ресторантьорският бизнес може да усвои тези излишни пространства. И пак да се върнем във времената, когато пиенето беше за социализиране и зрелост, не само за профилактика. Чин-чин!
Чувам, че привържениците на ФК Левски помолили Борисов да спаси клуба. С писмо. Така се прави! Да има и писмен документ, от унижение един вид. Ох, така де, уважение исках да кажа. Делата се точат. Думите остават.
Сряда. Гергьовден е! Като една истинска диванна армия с надежда за стаден имунитет, чини ми се, че имаме двоен празник. По-начетените отново тръгват с дистанционното си обучение: именник ли било правилно да се казва или именик. Правописът знаете ли какво е? Именно! Груба намеса в свободата на изразяване. Пожелава се универсалното "имунен ден" и това е. Иначе пак задълбаваме в някакви си думи.
Като това, че Бройко бил отчел 30 000 жертви на COVID за ден. Очевидно е допуснат лек лапсус, както и с много други неща. Хайде не бъдете такива буквалисти. Понякога човек говори, без да ги мисли нещата. Като Жени Калканджиева. Спукахте се да обсъждане чужди модели, а не виждате, че това е устойчивият български модел. Две яйца и малко нервен речетатив. Стига сте гледали какво правят съседите. Ама все очите ви в чуждото поведение.
Четвъртък. Отварят ресторантите. Не знам дали съм готов, честно да ви кажа. Сега ще трябва не само отново да свиквам да седя на маса, но и да се примирявам със сервираното, както едно време. В никакъв случай не бих искал да обидя някого, докато му оказвам подкрепа. Трябва да си меря приказките, не само разстоянието между масите. Всичко е в ръцете на сервитьорката дори повече от преди, ако ме разбирате. Хигиенично и вкусно са две напълно различни неща. Бакшиш ще дам след инкубационния период.
Мисля, че съм фен на Илон Мъск. До такава степен не се доверява на думите, че кръстил детето си X Æ A-12. С буквите мога да се оправя криво-ляво, но това тире не знам как се произнася. Поне е проявено творчество. Като Бил Гейтс ни чипира със задължителната ваксина, няма да има избор. Какватo комбинация ти се падне - това ще си.
Петък. Васил Божков дава интервю. Затопли се времето и веднага започна безотговорно поведение. Имам усещане, че ще последва затягане на мерките. Макар че те неговите и сега не са особено хлабави. Бая дълга социална изолация изкара и той. Обаче много противоречиви неща изприказва срещу властта, на Мангъров ли е тръгнал да се прави. Дела трябват, а не думи. Както казват в прокуратурата.
Иначе, ако анализираме ситуацията: Жени Калканджиева е в нервна криза, "Левски" пак търси собственик, Ангелкова е угрижена за летния сезон. Остава само Азис да направи социално ангажирана песен и да спрат топлата вода за профилактика и кажи-речи сме се върнали към предишната нормалност. Хубавото на нея беше, че нямаше число в името и не беше ясно коя година сме точно.
Събота. Да живее датата 9-и май! Добре, че е този ден, та да се разделим пак на по-банален и безопасен принцип. Твърде много се омешахме в паниката кой от кои е. Сключихме някои доста компромисни съюзи, но това беше част от извънредността на положението. Спокойно, ще кажем, че не е било така и готово. Нали в крайна сметка всичко опира само до думи в общата карантина на бойните ни бездействия.
Аз лично днес празнувам завръщането на Графа в ежедневието ни. Честито! Най-после вдигнахме очи от пъпа си и се вторачихме в краката. Някакви плочки пак са се разместили. Ура за старата ненормалност! Но едно сухо притеснение дразни гърлото и тежи на гърдите. Бяхме забравили колко много сме, когато не сме вкъщи. Без КПП-та София се оказа препълнена със софиянци, а знаем колко опасни могат да са те. Предлагам, за да се ограничи безотговорното им движение, Щабът пак да затегне перките.
