Първият мандат за съставяне на правителство си замина, вторият и третият по всяка вероятност ще са протоколни.
Отказът на Мария Габриел от номинацията ѝ за премиер се превърна в кулминацията на над половин месец усилени преговори, в които имаше толкова много ескалации и драма, че спокойно може да мине дори "Ергенът".
С едната разлика, че едва ли на някого му е забавно да гледа.
Вече започна соченето с пръст кой е виновен и кой е по-виновен за разпада на преговорите. Едните обвиняват другите в липса на уважение, вторите отвръщат на първите, че ги било страх от истински реформи.
Ако ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ успяха да постигнат нещо със своите напрегнати разговори и желание да се надцакат едни други, то това е, че все повече хора са до такава степен отегчени и отвратени от цялата ситуация, че едни нови избори вече не изглеждат като най-лошото решение.
Спорове за министри, надвикване кой действа по-отговорно и кой тласка страната към нов парламентарен вот... А резултатите накрая - никакви.
В моменти като този си мисля за онези ми приятели и познати, които не просто не се интересуват от политика, а вече категорично отказват да бъдат занимавани с темата.
Техният отказ да продължават да бъдат свидетели на тази пародия на политика, която продължава да се разиграва у нас, ми е все по-разбираем.
Най-малкото, ситуацията с ротацията на правителството взе да прилича твърде много на онзи комичен репортаж от близкото минало - много искаха да има правителство, ама нямаха желание.
Продължавам да смятам, че крахът на тези преговори за кабинет дойде в момента, когато ГЕРБ и ПП-ДБ решиха, че по-скоро искат да се надцакват едни други, вместо да търсят компромиса.
Така в една ситуация, в която е пределно ясно, че нови избори няма да доведат до кардинално по-различни резултати, как можем да очакваме, че на хората ще им пука и ще отидат гласуват?
Нима ПП-ДБ ще могат да обикалят и обясняват, че са алтернативата на ГЕРБ? Или Бойко Борисов ще говори как ПП-ДБ ще закопаят държавата? Та нали само преди месец-два имаше всички индикации, че тези две формации ще работят заедно?
Или след вота очакват да се случи нещо кой зае колко епохално, че да ги извади от нуждата да работят едни с други? Дълбоко се съмнявам.
Едно от най-страшните неща, които откривам в тази ситуация е чувството на обреченост и предопределеност, че каквото и да стане, омагьосаният кръг със същите тези нацупени един на друг политици ще се повтори.
Именно в такива моменти се раждат заплахите за демокрацията - когато избирателите не виждат никакви смислени решения от политиците си и се усещат в капан, в който техният собствен глас вече няма никакво значение.
Сегашните преговори за правителство само засилиха усещането, че двете водещи формации в страната са твърде заети с дрязгите помежду си, за да работят наистина. Че постове, его или "ти мен уважаваш ли ме" са им по-важни от реалните реформи, за които уж е целият спор.
И няма значение колко често политиците ще говорят за поемане на отговорност и за достойно поведение, защото всички тези приказки звучат кухо.
Така че когато стигнем до изборите и умните глави по студиата се съберат да обсъждат резултатите, не се изненадвайте на ниската активност, нито на вота за "Не подкрепям никого".
Те ще са логичният извод от всичко, което видяхме до момента.
