Масово електронно обучение и изцяло онлайн записване на първокласници са две нововъведения за българското образование, които за секунда карат българският родител да си помисли, че децата му растат в една модерна държава.
Държава, която е в крак с времето си, надраснала е периода на тежката бюрокрация и умее да се възползва от технологични предимства.
Трудно можем да наречем компютрите и интернет нещо ново, но очевидно четвърт век е нужен, за да намерят своето място в едни закостенели системи, в които заплатата е сигурна, а иновациите се избягват.
Проблемът е, че за да станат реалност масовото електронно обучение и онлайн записването на първокласници беше нужно да стигнем до извънредно положение.
Такова е - след толкова години на грипни ваканции, изпускане на учебен материал, изместване на учебни програми и препускане над уроци, трябваше да дойде глобална пандемия, за да "влезем в бъдещето". Или по-скоро да настигнем настоящето. Добре, че залогът не са човешки животи, а само образованието на българските деца, че иначе щяхме да сме закъснели фатално. Няколко пъти.
Макар че и в този случай може би сме, ако съдим къде нареждат българските ученици в международните класации...
Дойде пандемията и се оказа, че електронното обучение можело да се случи и в държавните училища, а оправданията, че не всеки има достъп до интернет или подходящо електронно устройство, или "не разбира" нямат такава тежест като преди 10 години. Като всяко друго оправдание, тези също имат своите решения, стига да има желание и воля за търсенето и намирането им.
Вместо волята, дойде неволята. Министерството на образованието (МОН) влезе малко насила в XXI в., но онлайн обучението взе, че им хареса. Дотолкова, че поискаха да се възползват и оттук нататък от него при нужда, като го включат в Закона за училищното и предучилищното образование.
Така според тях най-накрая децата ще спрат да губят 10% от учебното време заради отсъствия (забравят за времето, което родителите ще губят, за да вършат учителска работа, но да не издребняваме).
Хвала! Извънредното помогна за редното!
Друга положителна крачка беше и онлайн подаването на документи за кандидатстване в първи клас.
Родителите на по-големи деца си спомнят, а останалите най-малкото са чули за безкрайните опашки, извили се от тъмни зори пред училищата, в опит да се запише първолакът в желаното учебно заведение. Отделно записването изискваше и удостоверения за постоянен и настоящ адрес, което пък вървеше и със съответните такси и редене на други опашки.
МОН от години се опитваше да улесни този тегав процес - с въвеждането на единни правила за прием в столичните училища, където бе и най-големият проблем. Едва тази година записването действително стана изцяло онлайн. И о, чудо! Опашки нямаше.
Оказа се - изненадващо! - че районните администрации и училищата можели да си комуникират електронно, а сайтовете на училищата могат да въведат електронни бланки, които да се попълнят директно или най-малкото да се върнат по имейл. Изведнъж осъзнахме, че нещо у нас може да се прави и без хартия, без търсене на копирни центрове и принтери и без събиране на подписи и печати.
Честито на късметлиите, които доживяха този миг! Ние, обречените на опашки заради по-големите си деца, ви поздравяваме!
Тези две промени са едно от малкото позитивни неща, които се случиха около пандемията. Коронавирусът удари и бюрокрацията у нас, която отдавна е болна и плаче за лечение. За съжаление, лековитото действие беше само частично, а надеждата е и че няма да е само временно.
Че няма да стане както с идеята за електронно правителство, за която се говори още от началото на века. Този вечен приоритет на правителство сред правителство... Но колко от нас знаят днес какви електронни услуги на правителството могат да ползват и най-малкото къде.
А защо да не си припомним и електронните амбулаторни картони.
Знаехте ли, че първият е попълнен от личен лекар още през 2009 г. Да вдигнат ръка онези, които днес имат такива и нямаше ли и тези картони да са полезни във времена на социална дистанция?
Мистерия. Ще почакаме неволята за отговори, макар че се страхуваме да мислим в какви други форми може да дойде тя, освен глобална пандемия.
Но поне за онлайн обучението и записването в първи клас да се радваме, че можеше и това да не получим. Напред, науката е слънце...
Само дето мъчно изгрява.
