Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пътят към Рила е осеян с добри намерения

Пазим природата от хората, а докато правим това я увреждаме повече, отколкото може да си представим Снимка: БГНЕС
Пазим природата от хората, а докато правим това я увреждаме повече, отколкото може да си представим

Подпорни стени, багери и чакълени пътеки - все човешки феномени, на които ставаме свидетели от известно време.

Причините за тях са много и посвоему нелогични, а ако питаме управляващите, сигурно ще отговорят, че причината за тези действия е свързана с осигуряване на безопасността на туристите и почиващите сред природата. Безопасност, чиято цена обаче не може да се плати само с парите от Европа.

Последният скандал с багерите на Рилските езера получи широк отзвук и не остана скрит в сянката на други подобни случаи, както в България става по традиция.

След ситуацията с "подпорната стена" в защитената местност "Алепу" край Созопол, превръщаща се ден след ден в няколкоетажно място за отдих, реакции по темата не закъсняха. Хората не останаха безучастни, опасявайки се, че тежката техника в Рила отново ще "укрепва" някое свлачище.

Оказа се друго и на пръв поглед далеч по-безобидно нещо, което погледнато от различни ъгли, оставя у човек доста противоречия.

Строеж няма да има, каза директорът на Национален парк "Рила" Красимир Андонов. Заснетият край езерото Бъбрека багер се оказва там с една единствена цел и тя е рехабилитация на увредения район.

Зад този малко сложен и неразбираем термин стоят 3 млн. лева, мащабен проект и куп добри намерения, въпреки че сигурно знаете, че пътят към ада е осеян именно с тях.

Причината за така наречената "рехабилитация" е прекомерният поток от туристи, който е основен проблем и причина за настъпилата по пътеките в района ерозия. Решението е следното - да бъде обособен ясен маршрут с определена широчина на пътеките и поставяне на дървени прегради по границите им.

За несъобразителните туристи ще бъдат сложени обозначителни табели, които да им припомнят, че мястото за дневния им тоалет не е в езерата, както и да ги предупредят да не излизат от маркираните за разходка места.

Дотук всичко на пръв поглед звучи добре. Някои ще си кажат - ето, най-после някой се сети да се погрижи поне за едно нещо, без да го руши, а и тия хаймани, дето обикалят по планините и не знаят къде ходят, най-после ще бъдат сложени в ред.

Въпросът е, че подобно на толкова много други пъти, и тук остава неясно какви точно са преките ефекти за природата и това ли е най-добрият начин да я опазим от самите нас.

Често с опитите си в тази посока държавата предприема необмислени действия, от които връщане назад няма.

Проблемът с големия поток от туристи на Рилските езера не е от вчера. Най-сериозният виновник за това е лифтът, улесняващ еднодневния "бирен" туризъм, след който не е трудно да разбереш състава на консумираните неща заради небрежно хвърления боклук в стил "не съм оттук и съм за малко".

Надали в този случай рехабилитацията на пътеките ще ограничи хората, вкарвайки ги да вървят в индианска нишка един след друг. Но това е от онези добри намерения, които оправят едно и развалят няколко други неща.

В желанието си да извършат въпросната рехабилитация, в защитена местност с ценна екосистема се качва тежка строителна техника, предполагаемо по път, забранен за автомобили.

За да се стигне до това, сигурно не е ясно, че присъствието му там може да навреди още повече на почвата и да причини допълнителна ерозия. Освен това чакълът, който е предвиден за насипване на пътеките, е опасен и е твърде възможно да увреди езерата, ако по някакъв начин попадне в тях (от неволна детска ръка например).

Идеята е добра, но дали можем да кажем същото за реализацията? Пазим природата от хората, а докато правим това, я увреждаме повече, отколкото може да си представим.

Страхът на хората за евентуален строеж на Рилските езера беше повече от нормална реакция. С годините думи като "реставрация", "рехабилитация" и "ремонт" са отишли в графа "съмнителни" и в повечето случаи резултатът го доказва.

Тъй като няма да се извършват строителни дейности, според екоминистъра Емил Димитров оценка на въздействието върху околната среда не е нужно.

Остава обаче да се реши най-важното - дали проектът да бъде спрян напълно, или ще продължи, за да не бъдат изгубени предвидените за него европейски средства.

Труден въпрос, за чието решение накрая вина ще носят туристите.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените