Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

План за следваща пандемия има, само да преживеем сегашната

...но за всеки случай не е лошо и да се научим да се молим Снимка: БГНЕС
...но за всеки случай не е лошо и да се научим да се молим

9 месеца. Толкова време е нужно да се създаде един човешки живот.

Започва се от онези няколко секунди прехвърляне на генетичен материал от мъжа в жената, като не броим физическото упражнение преди това - то може да е час, може да е и минута-две (спокойно, на всеки се е случвало, а ако не е - ще се случи).

След това женското тяло - тази перфектна природна машина, отглежда комбинацията от сперматозоид и яйцеклетка, за да може след около девет месеца на бял свят да се появи нов човек.

9 месеца очевидно са нужни и за да измисли една цяла държава - с целия ѝ управленски и административен капацитет - как да спасява човешки животи в условията на пандемия.

Тематично, първият доказан случай на коронавируса COVID-19 в България беше на 8 март т.г. Почти девет месеца по-късно от Министерството на здравеопазването свикаха поредната си пресконференция, за да заявят "Имаме план за пандемии!".

"Браво!", вероятно се очаква да отвърнем всички ние. Но да не прибързваме. Може би е редно преди това да кажем "Чак сега ли, бе?". Или просто "4188".

Какво означава "4188"? Това е броят на българите, загубили живота си от началото на пандемията до 1 декември. Или поне броят на онези, отчетени от статистиката.

Но те не са само статистика - те са майки, бащи, баби, дядовци, братя, сестри, синове, дъщери, внуци дори. Те са и 4188 доказателства за липсата на готовност да се справим с пандемия от този род, както и за гражданската ни безотговорност спрямо собственото ни здраве и това на ближния.

Но да не сочим отново с пръсти, видяхме, че смисъл няма. Не бива да се пренебрегват и редица други фактори, които усложняват заболяването от COVID-19. Но не бива да се пренебрегва и реалността, която виждаме на болничните стълбища и коридори.

Готови ли бяхме? Не. Показват го 91 хиляди активни случая на COVID-19, които - нека бъдем реалисти - са много повече, ако се замислим за всичките си познати със или без симптоми, които така и не са си правили тест и не са попаднали в официалните данни. Показват го репортажите за пълни болници, недостигащ медицински персонал и всяка история за семейство, което или трябва да погребе близък, защото не е имало къде да бъде настанен той, или се моли в интернет за донор на кръвна плазма.

Помните ли спортните зали с легла в тях? И да ги помните - полза няма. Те трябваше да ни успокояват, когато навън беше топло, а новите случаи не бяха по над 3000 дневно.

Спокойно, при следваща пандемия няма да е така. Нали вече имаме план?

Макар че ние и преди си имахме план. Зове се "Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия" и е още от 2006 г. Да, със сигурност не е писан за вирус като COVID-19 и, ако не друго, поне съдържа точни прогнози.

Като че следващият пандемичен вирус най-вероятно ще се появи от Югоизточна Азия (вярно), ще се разпространи по света за между 6 до 10 месеца (така стана), ще има няколко вълни (да), както и че "може да се предвиди "значително натоварване на здравната система" - то и това взе, че стана.

В същия този план отпреди 14 години се посочва, че при евентуална пандемия вирусът ще дойде в България с няколко месеца закъснение, което "би осигурило допълнително време за организиране на здравната мрежа".

Осигури ги, да. И?

Планът от 2006 г. е дълъг над 100 страници. Видяхме, че очевидно не е бил достатъчен. Особено що се отнася до комуникацията с обществото и обясняването на това защо в крайна сметка трябва да спазваме едно или друго ограничение.

Това, което имаме сега, е нов план. А новото винаги е по-добро, както казваше Барни от сериала "Как се запознах с майка ви" - една почти толкова дълга история за зачеване, колкото и тази на новия план.

А за него трябва да се знае и че е по-общ. Един вид план за създаване на планове, тъй като все пак - и тук това е неоспоримо - всяка пандемия може да е със свои собствени специфики, спрямо които ще трябва да се реагира различно.

И дано тази реакция отнема по-малко време - например само 8 месеца!

Откакто вирусът се появи у нас планирането сякаш беше ден за ден - така беше и в редица европейски държави, вероятно по-добре подготвени от нас за подобна ситуация. Може би с това трябва да оправдаем здравните власти за липсата на по-солидна стратегия.

Но е някак трудно. Трудно е с оглед на съществуващия план от 2006-а, вероятно послужил в някаква степен за основа на новия. С оглед на вече изгубеното доверие в голяма част от обществото, където вече процъфтяват по-лесно конспиративни теории за чипиране.

С оглед на онези 4188 души, които вече ни напуснаха, и другите (минимум) 91 хиляди, за които COVID-19 е на дневен ред. С оглед на лични лекари, които не вдигат на пациентите си. С оглед на паническото презапасяване с лекарства.

Много неща са объркани, но - спокойно - план (нов!) вече има. При следваща пандемия обаче може би ще е от същата полза и да се научим да се молим.

Най-четените