"- Добре, де, що си тука в България?
- Днеска е последният ми работен ден. От другия месец съм на работа в Щутгарт."
С този разговор от вътрешността на линейка, воден между пациент с COVID-19 и млад лекар, завършва репортаж на БНТ* за спешната помощ в условията нa пандемия.
Лекарят - д-р Димитър Лунд - едва е успял да убеди столична болница - там, където го е пратил координационният център - да приемат пациента, който няма как да взима медикаментите си.
Това все пак е ограничен от времето телевизионен репортаж и д-р Лунд не получава време да разкаже какви са причините му да се откаже от България и да замине за Германия - към една може би по-малко болна здравна система и, вероятно, едно по-здраво общество.
Но ситуацията, която на изпроводяк е решил да покаже пред камерата на обществената телевизия, говори достатъчно ясно защо той или други медици биха взели такова крайно решение.
Репортажът е едно зловещо напомняне за реалността, пред която утре може да се изправи всеки от нас - да се нуждае от спешна помощ, но да няма кой да му предложи такава. И не е изолиран случай - ден по-късно се появи новината за друг мъж, на 33 години, отново от София и отново с COVID-19, който така и не дочакал забавилата се с часове повикана линейка и е издъхнал в дома си след усложнение.
Дайте направо да зачеркнем "спешна" от спешна помощ, а?
За втората дума също може да се поспори. Особено в ситуация, в която изнервени и озверели хора отказват да спазват всякакви мерки; въвеждат се половинчати такива (вие разбрахте ли кога трябва да сте с маска и кога не? А кога ходите на ресторант - след 23:30 ли?); болниците вече се оплакват от липса на персонал, която очевидно е толкова остра, че да погледнат към все още незавършили медицина студенти...
Едно е, че част от българското общество оспорва глобален проблем и не иска да спазва елементарни правила, за да помогне на себе си и на останалите. Друго е, че помощта, която ни се оказва "отгоре", в някои отношения предизвиква най-малкото почесване по главата и най-много ругатни над празната маса заради празния джоб.
По-тревожното е, че има риск когато имаме нужда от професионална помощ за безспорно най-важното - здравето ни - да няма кой да ни помогне.
Репортажът на БНТ с д-р Лунд оставя горчивина в устата - така, както всяко такова късче реалност трябва да го прави.
А в момента имаме нужда от късчета реалност - които да напомнят, че не сме безсмъртни; които да борят конспиративните теории из социалните мрежи, неверието, невежеството и брътвежите на специалисти-бунтари, получили твърде много медийно внимание; които да покажат нагледно, че не само COVID-19 е проблемът на българското здравеопазване, а че то страда и от други болежки, натрупвани с годините и станали вече хронични.
И че някой най-накрая трябва да ги излекува - а това не е работа на хората на първа линия в линейките, даващи 12-часови дежурства и рискуващи живота и здравето на себе си и близките си, заради едната Хипократова клетва и обещаните 1000 лева отгоре месечно.
Хора, които, както личи от репортажа, ежедневно блъскат глави в проблемите на системата - от липсата на координация, през тромавата бюрокрация, недостигът на човешки ресурс и капацитети, а понякога и загрижеността за това, което може да се източи от Касата, а не за пациента.
Д-р Лунд - един напускащ страната млад лекар - е симптом за болното ни здравеопазване.
В един момент на него и другите като него им писва. Взимат си дипломите и отиват другаде. И имат това право, без значение дали някой ще ги сочи с пръст и ще ги нарича "предатели", или ще ги приеме за отражение на собствените си недоволства към държавата и ще аплодира, без да се замисли, че утре може той да е този, който чака линейка, а такава не идва.
В крайна сметка на добър час, д-р Лунд! Успех в Щутгарт и дано и там продължите така отдадено да се грижите за правата и интересите на пациентите си.
И благодарим на вас и на колегите от БНТ, че отворихте - или поне опитахте да отворите - няколко чифта очи.
Дано поне са били правилните.
---
* Репортажът "Една нощ с линейка" на БНТ можете да гледате тук.
