Запален полицейски бус, изгорени и изкъртени колчета, запалени контейнери за боклук. Това са част от щетите след вчерашния протест на футболните фенове срещу ръководството на Българския футболен съюз (БФС).
Тук не влизат 24 пострадали, които са потърсили медицинска помощ, битите граждани от полицията и замеряните с камъни полицаи, всеки от които с рани и разкази допълва общото усещане за погром.
България отдавна не беше виждала така гротескни сцени и възмущението е силно.
Напълно нормално, ден след протеста се търсят виновните за случилото се и въпросът "Кой допусна да се стигне дотук?" се нуждае от отговор.
Едни сочат към СДВР или директно към вътрешния министър Калин Стоянов. Втори обвиняват спортния министър Димитър Илиев, докато според други основната вина пада върху новоизбрания кмет на София Васил Терзиев, че въобще е позволил протестът да се проведе на първо време.
Вина се хвърля и върху обобщения образ на "феновете", които са вандалствали на един протест, за който беше предвидено да е мирен.
Човек трябва да е безкрайно далеч от футбола и съпътстващата го у нас (а и по света) среда и култура, за да мисли, че е имало каквито и да било шансове публичната проява в четвъртък да премине мирно.
Все пак става въпрос за демонстрация на футболни агитки, които по принцип се бият по между си, но сега са обединени срещу общ враг, за когото вярват, че унищожава любимия им спорт в България.
Говорим за среда, за която са типични проявите на агресия и антагонистичното отношение към полицията. Добавете към това врящите емоции и чувството за несправедливост заради празните трибуни на стадион "Васил Левски" по време на мача на националите ни срещу Унгария.
Резултатът от всичко е най-добрата почва за възникване на безредици. А самото обединение на иначе враждуващи помежду си фенове в името на общата кауза само засилва енергията.
Ясно е, че изпочупената общинска собственост и хулиганските прояви са дело на демонстранти от протеста. Работа на полицията сега е да открие кои точно са виновните - посредством записи от охранителни камери например - и те конкретно да понесат наказания.
Защото независимо колко гняв таи човек към футболни босове, има правила и закони, чието нарушаване трябва да води до присъди.
Търсенето на виновни обаче трудно може да спре дотук, поне не и сега.
Що се отнася до коментарите как кметът Васил Терзиев можел да не разрешава провеждането на този протест, те влизат в сферата на невероятното. Футболните фенове щяха да се съберат независимо от всичко, тъй като вече искрено ненавиждат Борислав Михайлов и неговия БФС. И нещо повече, знаят, че оставка на това ръководство на футболния съюз няма да дойде доброволно.
Футболът е преди всичко страст. Тя може да се прояви както като пламенна любов към предпочитания отбор, така и като изгаряща омраза към другия. В случая другия е висшия ешелон на БФС.
Ако Терзиев си беше позволил да забрани протеста, това щеше само още повече да разпали емоциите и да накара феновете да приемат, че властите в столицата заемат страната на БФС, което пък щеше да резултира в още по-голям погром.
Обвиненията към спортния министър Димитър Илиев, че нагнетявал напрежението в седмицата преди протеста с изказванията си, също нямат кой знае каква тежест.
Крайната неприязън от страна на футболните фенове към ръководството на футболния съюз не е от вчера или онзи ден. Да се приема, че няколко изказвания на Илиев по темата са драснали клечката, е просто гледане в грешната посока.
Беше поискана оставката и на вътрешния министър Калин Стоянов, като обвиненията спрямо него са, че полицията е започнала да бие невинни граждани, докато се опитва да овладее напрежението.
Да, провокациите на протеста наистина започнаха от страна на феновете, но реакцията на властите - бързо да вкарат две водни оръдия, сълзотворен газ и палки в действие - само разпали по-бързо и без това натрупаното напрежение.
И СДВР, и министър Стоянов категорично заявяват, че с работата си са предотвратили още повече разруха. Много клипове и снимки обаче показват ярко полицейско насилие спрямо цивилни, които нямат общо с провокаторите, включително и спрямо седящи в заведение хора.
Безспорно имаше лица на протеста, чиято цел беше да провокират насилие, но не е ли така на всеки протест?
Методите на СДВР да се справи със ситуацията лесно могат да бъдат сравнени с това да убиеш бълха, използвайки гранатомет.
Категорично има и по-добри и не толкова експлозивни начини. И някой трябва да поеме отговорност за това.
— FORZA ELENA GUNCHEVA (@elenaultras) November 17, 2023
Множество свидетелства на хора в социалните медии говорят за това, че след първоначалното разпръскване на провокатори край стадиона много хора са бягали, за да се скрият от биещите полицаи, а не за да вандалстват.
Така че СДВР носи своята вина. Тепърва трябва да се прецени доколко тази смачкваща реакция наистина е предотвратила още повече щети и доколко реакцията на униформените е била прекалена.
Едно е сигурно след протеста - прехвърлянето на вината за развоя му ще продължи още известно време, докато партиите, подкрепящи мнозинството зад кабинета, спорят и се опитват да решават съвсем други проблеми помежду си.
Защото ако трябва да се търси един ясен и категоричен виновник за случилото се, то това е БФС с Борислав Михайлов начело. И тук абсолютно всички страни (без БФС, разбира се) се съгласяват.
Този мач можеше и да се играе пред публика. Можеше стадионът да е уреден доста по-рано, вместо от ръководството на българския футбол да разиграват тази крайно унизителна драма.
А можеше и Михайлов и антуражът му да хвърлят оставката, която всички искат.
Уви, нито едно от тези неща не се случи.
Не е тук мястото да коментираме будната кома, в която се намира футболът у нас. Тя е факт и с годините положението само става по-лошо.
Когато обаче виждаш, че с упорството си само вбесяваш още повече феновете, а екипът около теб бълва самодоволни изказвания, според които все някой друг е виновен, това е наглост.
И тази наглост тика събитията към експлозивен конфликт.
Така че оставка е най-малкото, което може да бъде поискано на ръководството на БФС. Именно заради тях в четвъртък вечерта видяхме целия този погром.